Карамаринов: Българската атлетика има потенциал, очаквахме повече от атлетите в Мюнхен

“От атлетите в Мюнхен очаквахме повече, това е ясно. Не успяха да се реализират. Спечелените осем медала от различни млади атлети в Кали, Йерусалим и Банска Бистрица показват много голям потенциал за българската атлетика, оценен и международно, но въпросът е от тук-нататък как ще се развиват тези атлети“. Това заяви в интервю за БГНЕС президентът на Българската федерация по лека атлетика Добромир Карамаринов, който е начело и на Европейската атлетика.

На Европейското първенство в Мюнхен България имаше шест представители, които постигнаха само едно класиране в топ 8, но малко преди това Пламена Миткова и Божидар Саръбоюков ни зарадваха със златен и сребърен медал от Световното първенство до 20 години в Кали, Колумбия. „Не само двата медали в Кали, които наистина са с най-голяма стойност. Преди това имахме три медала на Европейското първенство под 18 години в Йерусалим и още три медала в Банска Бистрица на Европейския олимпийски фестивал. Някои от тези осем атлети съм сигурен, че ще бъдат в Париж, но дори и тези, които не участват, ако ги запазим за голямата атлетика, може да участват на Олимпиадата през 2028. Но тези състезатели трябва да работят много усилено да продължат развитието си, защото само оптимизъм няма да стигне“, коментира Карамаринов.

Добромир Карамаринов.

На Световното първенство в Юджийн, САЩ Милица Мирчева бе единственият български представител, като Карамаринов обясни това с провеждането на световно и европейско първенство на два различни континента в рамките на по-малко от месец. „Почти всички европейски федерации участваха с малко атлети на Световното първенство, по простата причина, че тази година поради многото отлагания се събраха в един много кратък период от време световно и европейско първенство. А и световното първенство беше на друг континент, например френският отбор беше шест пъти по-голям на европейското, отколкото на световното“.

Много съм горд, че Европейското първенство в Мюнхен се проведе при много голям зрителски интерес на стадиона, а и цифрите, които получаваме, показват, че телевизионната аудитория наистина е била извънредно голяма. Първенството беше наистина успешно. Атмосферата беше много впечатляваща, във вторник стадионът беше пълен, но в последния ден беше кулминацията и беше много вълнуващо. Това показа силата и значението на нашия спорт – пълен стадион, една изключително компетентна публика и това е хубавото в леката атлетика. Лотар Матеус беше на трибуните близко до нас и изрази възхищението си какво представлява атлетическата публика, защото е впечатляващо, когато публиката окуражава не само своите атлети, а всички участващи, окуражават последния завършил, впечатляващо е, че и на терена атлетите окуражават своите съперници”, допълни Карамаринов.

Той изтъкна, че домакините от Мюнхен са се справили с провеждането на няколко европейски първенства в различни спортове едновременно и разкри, че те имат още по-голяма амбиция. „Домакините се справиха, но те имат абсолютно всичко. Олимпия парк, където преди 50 години се проведоха Олимпийските игри през 1972, разбира се, съоръженията са реновирани. Това е едно изключително компактно съоръжение. Мюнхен има амбициозната цел след време отново да кандидатства за домакинство на Олимпиада”.

Според Карамаринов най-силната ни спринтьорка Ивет Лалова може да има кариера и като ръководител в спорта, след като наскоро бе избрана за член на атлетическата комисия в Световната атлетика с най-много гласове от своите колеги. „Комисията на атлетите е много важна, защото се чува гласа на тези, които в момента са на терена и се състезават. Разбира се, всичко зависи от нея и нейната упоритост, от нейната отдаденост към нашия спорт вече към друга роля. Всичко е в нейните ръце”.

Президентът на Европейската атлетика разкри, че Руската федерация е била близо до това да се справи с допинг проблемите си и да се върне на международната атлетическа сцена, но след военната инвазия в Украйна руските лекоатлети отново остават извън големите състезания.

Руската федерация беше наказана от Международната федерация по лека атлетика още през ноември 2015 и поводът бяха допинг скандалите в руския спорт. Атлетиката беше първата, която реагира и спря руските състезатели. Те впоследствие бяха спрени от други спортове във връзка със сегашните събития. В последните година-две, преди да се случи това, което се случи февруари месец, Руската федерация вървеше по един доста правилен път и като че ли оставаше още малко за допинг въпроса, но след навлизането на руските войски в Украйна Атлетическата федерация се присъедини към другите. Решението винаги е вземано абсолютно единогласно в международната федерация, няма различия”, обясни той. /БГНЕС