Калоян Стайков: Енергийната помощ да е подобна на тази при пандемията

„Логиката на помощта трябва да бъде подобна на тази, която видяхме миналата година с всички схеми за запазване на заетост, осигуряване на работен капитал и т.н., които бяха насочени към компании, които изпитват сериозен спад при приходите в резултат на пандемичната обстановка“.

Това заяви в интервю за БГНЕС Калоян Стайков, главен икономист в Института за енергиен мениджмънт.

Той коментира какви са реалните възможности за предоставяне на помощ на бизнеса в момента заради високите цените на електроенергията.

Стайков напомни, че в настоящата среда, освен енергийната криза, България се намира в особена ситуация, защото няма действащ парламент. Това ще продължи поне около месец. Ако в момента обсъждаме мерки, те трябва да са изцяло извън работата на парламента. Всякакви възможности за законодателни промени не са на масата, защото те не могат да се приложат, добави той.

„Помощите за небитовите потребители очевидно са необходими. Много е важно как се формулират тези помощи. Ако се раздават на всички, очевидно парите няма да стигнат и съответно помощта няма да е голяма. Трябва да са таргетирани там, където има най-голяма нужда. Компаниите и предприятията, които изпитват най-голяма тежест от по-високите енергийни цени, трябва да бъдат компенсирани по-щедро, отколкото останалите, които не усещат тази тежест и могат да я компенсират с по-високи приходи в резултат на увеличаващи се цени. Виждаме, че цените се увеличават навсякъде не само при потребителите, но и при производителите, което означава, че има компании, които изцяло или частично могат да компенсират“, заяви Стайков.

Заедно с това трябва да се предприемат стъпки, които да облекчат последващото увеличение на цените.

„Нещо, за което не се говори – от 1 януари очакваме увеличаване на цените на мрежовите услуги в резултат на по-високите цени на борсата. Там има една особеност. Регулаторът така е решил, че тези дружества си купуват технологичните разходи от пазара ден напред и не могат да ги купуват от другите сегменти на борсата. Това трябва да се промени. Ако дружествата имат възможност да купуват тази енергия по двустранни договори, този натиск от цените може да бъде намален. Това означава, че натискът за увеличаване през януари ще бъде по-малък. И това нещо може да се направи веднага“, заяви главният икономист на Института за енергиен мениджмънт.

Стайков определи като странно предложението на служебното правителство да се изземе свръхпечалбата на АЕЦ „Козлодуй“, за да се направят компенсации.

„В Закона за публичните финанси няма обвързване на разход с приход. Ако има свръхпечалби от АЕЦ „Козлодуй“ и държавата реши, че ще събере 50% под формата на дивидент, той ще влезе в бюджета през следващата година. Може да го изземе и по-рано. Но има ли смисъл от такова нещо? В бюджета има достатъчно пари в момента, дори повече, отколкото се очакваше при актуализацията. Т.е. в бюджета има достатъчно средства, за да се отпуснат тези помощи. По тази причина няма логика да се обвързват свръхпечалбите в „Козлодуй“ със съответната помощ“, подчерта енергийният експерт.

Стайков смята, че подобни намерения изпращат много лош сигнал към инвеститорите, че във всеки един момент държавата може да реши, че нещо е свръхпечалба и да реши да го изземе. „АЕЦ „Козлодуй“ има нужда от инвестиции, от пари за извеждане от експлоатация на реакторите в някакъв момент, а затова не се говори. Фокусът е много краткосрочен и това е притеснително“, каза още той.

По отношение на готовността на страната ни за Зелената сделка, Калоян Стайков заяви, че това е процес, а не нещо, което се случва на определена дата.

„Зелената сделка не започва с някакво административно решение на Европейската комисия. Този процес не е изолиран само до енергетиката, а обхваща цялата икономика. Вече има български компании доставчици, от които започват да се изискват зелени сертификати, че тяхното производство е зелено, независимо от това дали става въпрос за енергийна ефективност, или потребление на електричество от ВЕИ. Готови или не, този процес се случва и нашите компании трябва да бъдат гъвкави, за да се нагодят към новите обстоятелства“, заяви икономистът.

Според него енергийната криза е показала много ясно, че ако тези процеси са твърде бързи и недобре обмислени, могат да доведат до непредвидими шокове за икономиката, които естествено могат да имат непредвидим характер.

Като един от сериозните проблеми Калоян Стайков посочи и схемата за търговия с въглеродни емисии в ЕС. „Прогнозите бяха, че ще се достигне средна цена от 60 евро на тон около 2030 г., а видяхме, че се достигна много по-рано. Виждаме и много сериозен спекулативен натиск на този пазар. Това създава очевидни проблеми, които трябва да се изчистят. ЕК вече намекна, че ако са необходими промени, ще ги направи. Същото се отнася и за пазарите на природен газ и електрическа енергия. Там също ще бъдат направени анализи и очакваме резултатите от тях, за да видим дали ще последват нови промени в тези пазари, за да станат по-ефективни“, заяви икономистът. /БГНЕС