Изкуственият интелект се приближава до Бога: Роботи изпълняват църковни ритуали

През последните няколко години изкуственият интелект навлезе в редица аспекти на човешката дейност. Но технологията може би премина границата в Индия, където робот изпълнява молитвен ритуал. Докато някои смятат, че роботизираната промяна подчертава иновациите, водещи до подобряване на обществото, други се притесняват, че включването на изкуствения интелект в религията е лош знак за бъдещето.

За първи път робот беше въведен в индуизма през 2017 г. Тогава технологична фирма разработи роботизирана ръка, която да изпълнява аарти. Това е действие по време на молитва, при което на едно или повече божества се предлага светлина (под формата на малка лампа), която символизира премахването на тъмнината. Технологията беше представена на Фестивала Ганпати. На това ежегодно събитие милиони хора участват в молитвено шествие, водено от статуя на Ганеша. Кулминацията е потапянето на божеството в река Мула-Мута в Индия. Оттогава роботизираната ръка е вдъхновила няколко прототипа. Някои от тях се използват редовно в молитвени церемонии в Индия, Източна и Южна Азия. Ритуалите, с помощта на робот асистент, включват и аниматронни храмови божества. Най-популярна е статуята на Ганеша в град Керала на южното крайбрежие на Индия. Този вид технология обаче доведе до редица дебати относно използването на изкуствен интелект в богослужението.

Религиозната общност обаче не бива да се притеснява твърде много, тъй като духовната отдаденост е свързана преди всичко с убежденията на човека, пише „Giant Freakin Robot“.

Експертът по антропология Холи Уотърс проучи тревогата, която изразяват индусите и будистите относно това, че робот ги замества, и дали технологията може да направи поклонниците по-добри. Съществуват опасения, че разпространението на роботите може да накара хората да напуснат храмовете, ако местата разчитат на автоматизация. Проблемът се задълбочава от значителното намаляване на броя на младите хора, желаещи да посветят живота си на духовно образование. Освен това, тъй като семействата са разпръснати по целия свят, свещениците често обслужват много по-малки общности.

Според Уотърс тези опасения отразяват една широко разпространена тема: скритата тревога, че роботът ще бъде по-добър в почитането на боговете от хората. Технологията също така има потенциала да породи конфликти относно смисъла на живота и нашето място във Вселената. Това е особено проблематично в религиите, където се отдава значение на усъвършенстването на ритуал вместо на конкретна вяра. Това означава, че автоматизираните ритуали биха били по-добри от тези, които извършват хората поради своята непогрешимост. В обобщение, един робот може да практикува всяка религия по-добре от хората, защото е духовно неподкупен. По този начин технологията се превръща в привлекателен заместител на свещениците, като същевременно оправдава използването им в ежедневни контексти. Хората ще изберат робот, който да изпълнява техните религиозни ритуали, тъй като е малко вероятно технологията да допусне грешки.

Но това изправя човечеството пред културен парадокс, при който най-добрите духовни практики няма да включват никакви хора. То също така създава цикъл, в който хората създават свят, в който техните роботи стават богове, а боговете могат да станат хора. /БГНЕС