Иван Николов: Ратифицираният договор от Преспа. А сега накъде?

Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата.

Въпреки всичко, поставено е ново начало. Назад са протестите, споровете, крясъците, обидите, заканите. На пръв поглед бурните вълни са усмирени. Изгрява нов ден... и романтиката свършва дотук. Оттук нататък започват сметките, диктатът на интересите, придърпването на чергата към себе си. И тук вече ще се разбере, кой има по-силни ръце. Т.е. навлизаме в етапа на реалните политически и икономически взаимоотношения.

Тази очевидна реалност все още не се забелязва от обществеността в двете държави.

В Гърция нещата сякаш са по-избистрени. Те бяха формулирани в един текст от главния редактор на английското издание на в. ”Катимерини” Том Елис на 27 януари т.г. - два дни след ратифицирането на Договора от Преспа в гръцкия парламент. Те се свеждат до следното: ”Възлова национална цел трябва да бъде промяната на отношението със Северна Македония в полза на държавата. Това означава задълбочаване на нашето приятелство и разширяване на икономическото и търговското сътрудничество. Категорично трябва да използваме положението, че за първи път след толкова десетилетия Гърция е част от решението, а не проблемът...”

Зад така изречените благи формулировки наднича отново интересът, алфата и омегата на взаимоотношенията между държавите.

И тук илюзии, особено от страна на България не трябва да има. България трябва много добре да разшифрова думите и на гръцкият министър на отбраната Евангелос Апостолакис, казани неотдавна пред в.”Катимерини”: ”Нашият потенциален принос за трансформацията на въоръжените сили на Северна Македония ще попречи на ОСТАНАЛИТЕ РЕГИОНАЛНИ КАНДИДАТИ, КОИТО БИХА СЕ ОПИТАЛИ ДА ИЗВЛЕКАТ ПОЛЗА И ДА ВЛИЯЯТ ВЪРХУ НАШИЯ СЪСЕД. НАШИЯТ СТРЕМЕЖ Е ГЪРЦИЯ ДА СТАНЕ ГЛАВЕН СТРАТЕГИЧЕСКИ ПАРТНЬОР НА СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ...”

В същото време в Скопие опозицията, обединила около себе си болшинството от бившата сърбокомунистическа върхушка, продължава да издига апокалиптично-заплашителни лозунги. Повечето от тях звучат така: ”Окървавихте сърцата на чистите македонци”, ”Заев многократно убива държавата ни”, ”Задрасквай „Северна!”, ”Северна Македония не е нашата родина”... и т.н. Зад тази до известна степен режисирана еуфория наднича истинският, реалният страх, че козовете, които тези добре платени храненици на Белград държаха досега, все повече и повече се обезсилват. Необходимо е само малко интелектуално и волево усилие, от по-трезвомислещите първенци на младата държава, за да се разпадне от само себе си тяхната просмукана с кръв и лъжи кауза.

Гърция обаче не се интересува от това. Тя преследва своя интерес системно, последователно и педантично. Непосредствено след като беше на посещение в Скопие изпълняващата длъжността министър на външните работи на Гърция Анастасия Анагностополу благодари на своя колега Никола Димитров, който заявил пред нея, че „ държавата Северна Македония няма нищо общо с езика на гръцките македонци...” И двамата външни министри изразиха задоволство от възможността за скорошно отваряне на ГКПП Лемос-Преспа. Със същата цел на 9 март т.г. в Кавадарци беше гръцкият депутат Сифакис Янис, с когото беше обсъден проекта за разкриване на гранично–пропусквателния пункт между Кавадарци и Аридея.

Гърция бърза да осребри всяка възможност, която й предоставя вече ратифицираният договор от Преспа. Тези делови крачки имат и други измерения – при новите условия, с нови методи да бъде възкресена прастарата стратегия за стратегическо партньорство и със Сърбия. Това, както винаги, е профилактична „грижа” срещу влиянието на България върху Скопие

Изказването на военния министър Евангелис Апостолакис, в рязко противоречие с усилието за нов политически климат на Балканите, разкрива по-скоро експанзионистично-егоистичните намерения на Гърция, отколкото равнопоставеност на взаимоотношенията в региона. /БГНЕС

Иван Николов е журналист, публицист и издател. Той е главен редактор на списание “България-Македония” и директор на издателство „Свети Климент Охридски“. Текстът е написан специално за БГНЕС.