Иван Николов: Неразрешими ли са дилемите на Пендаровски и Заев
В края на април и почти през целия май на тази година, премиерът на РС Македония Зоран Заев, съпроводен от доверени министри в кабинета предприе няколко демонстративни обиколки из институциите на ЕС.
Той и съмишлениците му настойчиво заявяваха пред високопоставени сановници в Брюксел, че нямат намерение да преоценяват наследената след Втората световна война митология за себе си, за народа и държавата. И докато в Европа тази пропагандна акция се възприемаше със снизхождение и любезна сдържаност, на срещата във връзка с инициативата „Бърдо-Бриони“ на 17 май повечето от присъстващите държавни ръководители от Западните Балкани изразиха безусловната си подкрепа за наситените с висока доза югопостулати европейски претенции на РС Македония. Някои от тях дори си позволиха да упрекват България за предявените условия спрямо Скопие. Ето до каква степен системно налаганата етномитология за младата държава през годините на бивша Югославия е поразила нормалното мислене на хората от всички възрасти там…
Същите внушения Заев и Никола Димитров повториха пред домакините си и на икономическия форум в Делфи на 13 май т.г. Последвалите изявления на премиера Кириакос Мицотакис и мълчанието на външния министър Никос Дендиас след срещата му с Никола Димитров, заслужават особено внимание.
Никак не ми се иска да коментирам стилистиката на подобно държавническо поведение, което търгува с монетите на миналото, мимикрирайки бездарно с внушението, че държи в ръцете си печелившата валута на утрешния ден.
Ще подчертая само, че в македонското общество вече повече от седем десетилетия тече, заедно с официалната пропаганда, и една подмолна, и задушавана с всички средства, дискусия на тема „Кои сме ние?“ Писатели като покойния Миле Неделковски, както и безспорният белетристичен и публицистичен талант Младен Сърбиновски, отдавна чрез творчеството си изведоха на повърхността на общественото внимание този проблем, но официалните власти, продължават и до днес да поставят всякакви спирачки пред подобен разговор, плашейки се от разобличаването на десетилетната лъжа, сраснали се патологично с нея.
За съжаление и президентът Пендаровски, и премиерът Заев, въпреки коренно променените условия, продължават сляпо да обслужват тази наложена с насилие и много съпротива „национална“ доктрина. Те пренебрегват и прозренията на политици като Любчо Георгиевски и Денко Малески, които открито предупреждават, че умишленото прекрояване на изворовите исторически свидетелства, според наложената досегашна „научна“ технология, е бомба със закъснител, която рано или късно ще избухне. Точно това качествено различно политическо мислене плаши най-много президента и премиера и те в сляпата си съпротива срещу него допускат фатални грешки спрямо бъдещето на народа и държавата.
В редица електронни издания, а вече и във вестниците, ще срещнете мисли, идеи и твърдения, които съвсем не се вписват в досегашното едногласно разсъждение върху натрапените етноисторически метаморфози. Най-активен в това отношение продължава да е бившият външен министър Денко Малески. Неотдавна той определи действията на президента Пендаровски като част от наследената от миналото политическа култура, от което, според него…“демокрацията дълго ще страда…“ Освен известните критици на наследените „ценности“, Малески вече има и последователи сред онези интелектуалци, които досега не бяха давали повод да се възприемат като бунтари срещу десетилетните извращения и лъжи. На 23 април 2021 г. в. “Нова Македония“ публикува статията на проф. Звонимир Янкуловски „Да jа прекинеме мемориjата на молкот во Македониjа“. Ето как звучат някои откъси от тази публикация: „ …Македониjа не треба да знае за екзекуциjата на младата и убава партизанка Панде Чесноска од дваjца високи раководители на ОЗН-на или, пак за убиството на Лена Стоjчевска по наредба на народен хероj од Алеjата на великаните, поради невозвратена льубов…Има толку сведоштва, а малку реконструирана, споделена и легитимирана вистина. Затоа наследниците на злото без срам и грижа за совест, ке именуват улици и ке ги слават егзекуторите и носителите на теророт и репресиите на предходниот режим… Што друго може да очекувате од ваков човечки гноj…“
Това са свежите кълнове на автентичната политическа култура, критична към разкрасяваното с десетилетия минало, необходима на Македония. Именно тази култура, според Денко Малески, липсва у президента Пендаровски. Тя липсва и у премиера Заев, защото той и на проведeния наскоро XXVI конгрес на СДСМ не видя необходимост да постави за разглеждане подобен въпрос. Държавните мъже на Македония продължават да не виждат как убийците на невинни жертви се славят като ГЕРОИ В АЛЕЯТА НА ВЕЛИКАНИТЕ в Скопие.
И дали на този фон вицепремиерът Никола Димитров, разбра колко кухо, нелепо и претенциозно звучаха думите му, когато в интервю за атинския вестник „Та Неа“(16 май 2021 г. ) парадираше с европейските подходи и ценности!
В същата комична ситуация изпада и премиерът Заев, когато си позволява да поучава българските държавници как да постъпват по европейски… т.е. да приемат безрезервно идеологическия скафандър за Македония, в който тя се задушава вече десетилетия наред.
Политическата култура, която продължават да демонстрират днес ръководителите на държавата е КУЛТУРА НА МЪЛЧАНИЕТО ПО ОТНОШЕНИЕ НА МНОГОТО ВСЕ ОЩЕ НЕПРОЧЕТЕНИ МРАЧНИ СТРАНИЦИ ОТ ВЧЕРАШНИЯ ДЕН НА МАКЕДОНИЯ, КУЛТУРА НА ОМРАЗА, НЕНАВИСТ И ОТРИЦАНИЕ НА ВСИЧКО БЪЛГАРСКО…
Господин Пендаровски, господин Заев,
Етно-политико-идеологическият анахронизъм, който вие така упорито браните, вече се разпада – бавно и мъчително. Поради страх и малодушие вие отказвате да помогнете на този оздравителен процес. Независимо от неизбежните пречки той ще бъде успешно завършен от вашите по-смели, по-прозорливи и по-достойни наследници. Тях историята ще нареди до Гоце и Даме, до Тодор Александров и Иван Михайлов, а вас ще постави в позорната компания на Лазар Колишевски и неговите жалки мекерета, обслужващи чуждите интереси покрай Вардара.
Не пречете на народа да се самооттърси от задушаващата го етнополитическа плесен, господа!
Това е посланието от нас – над 2.5 милиона потомци на бежанците от Македония в България. /БГНЕС
-----------------------------------------------
Иван Николов е журналист, публицист и издател. Той е главен редактор на списание „България-Македония” и директор на издателство „Свети Климент Охридски“. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата. Текстът е написан специално за БГНЕС.