Иван Николов: Агресивният македонизъм, България и ЕС

В отношенията между София и Скопие има един-единствен препъникамък. Това е македонистичният, не македонският идентитет. Проблемът е, че от 1944 г. в Скопие чрез Коминтерна и ЮКП се налага сътвореният от Стоян Новакович македонизъм, който има претенцията да прередактира духовната и националната идентичност на всички предци – от Св. Климент и св. Наум, от Братя Миладинови и Григор Пърличев до Даме Груев и Гоце Делчев, както и да превъзпита в този дух всички следващи поколения.

Част от проблема е и случаят и със сърбизираната македонска азбука. В Скопие, пък и в София, никой не изтъква незаобиколимия факт, че тя е творение на Милован Джилас, тогава ръководител на Пропагандния отдел на ЦК на ЮКП и на четирима сръбски професори-езиковеди в края на април 1945 г. Тогава на Венко Марковски и Блаже Конески е наредено да приемат петте сръбски букви и да изхвърлят буквата „Ъ“.

В продължение на близо 70 години пропагандата, образователната система, медиите, са успели да внушат на няколко поколения, че това е естествен процес и изконна същност на национален идентитет и език, по-близък до сръбския и далеч, от българския.

Разбираме, че македонистичната история е написана от политиците, а историците само я доукрасяват с наукоподобни факти.

На тази основа в България се обособиха два взаимноизключващи се подхода към разрешаването на ребуса за отношенията ни с младата братска държава. Първият бихме го нарекли ДОКТРИНЕРСКО-КОНСЕРВАТИВЕН . Той се придържа строго към научната обоснованост, застъпвана и изтъквана, както от българската наука, така и от европейските историци и дипломати вече повече от 150 години. При условията на агресивния македонизъм, този подход не прави опити дори да потърси нови, по-резултатни пътища за налагане на истината. Дори не обръща внимание на все повече изявяващи се учени в РС Македония, които търсят рамото на обективната хуманитаристика. А това го обрича на безрезултатност.

Другият подход е НАИВНО-ИДЕАЛИСТИЧЕН и ДОКТРИНЕРСКО-ЛИБЕРАЛЕН. Той не се интересува от агресивността на наложения с репресии и кръв македонизъм, а безусловно настоява да признаем всяка прищявка на Скопие, в името на европейското бъдеще на държавата.

А европейско бъдеще ли е с наша помощ в Брюксел да се настани комунистическото наследство от времето на Тито?

В геополитически план-приемът на РС Македония в ЕС, на пръв поглед ще бъде победа за Съюза. Всъщност комплексираното национално самочувствие, подхранвано непрестанно с югокомунистически инжекции ще бъде вкарване на идеологически троянски кон в Брюксел, който ще възпроизвежда непредсказуеми разпри с коминтерновска закваса.

Тогава?

Това е дилема, която ще бъде разрешена не от България, а от самите граждани на младата държава. Дори от гледна точка на психичното им здраве те не може да живеят до безкрай в пашкула на самозалъгването за идентитета и езика, които са възприели като изначално съществуващи…

Коварната илюзия или горчивата истина? Среден път няма! /БГНЕС

-------------------

Иван Николов е журналист, публицист и издател. Той е главен редактор на списание “България-Македония” и директор на издателство „Свети Климент Охридски“. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата. Текстът е написан специално за БГНЕС.