Историк: В националистическа Сърбия на Вучич престъпниците са герои

Националистическа и автократична Сърбия е заплаха за цяла Югоизточна Европа и ключов фактор за нейната дестабилизация. Идващите както от страна на управляващите, така и от националистическата опозиция античерногорска риторика и подстрекаване към конфликт, надминават нивата дори от времето на Слободан Милошевич.

В Сърбия днес степенна на национализма се повишава чрез вътрешна хомогенизация и разпространяване на омразата отвътре навън. Свидетелство за това са последните прояви на фашизъм и насилие във Войводина, защото там най-често може да бъде намерен някой по-различен, който трябва да бъде унижен, белязан и дехуманизиран.

Отричането на престъпления, включително на най-тежкото престъпление геноцид, е станало всекидневие, а честването на извършени престъпления и героизацията на престъпниците е обичайно явление. В такава атмосфера никой не трябва да се учудва от изблиците на омраза, насилие и фашизъм.

След провала на приказките за реформи и неискрените клетви в Европа, управляващата Сръбска прогресивна партия ще се върне към това, което умее най-добре – да разпространява омраза и национал-шовинизъм. Тази партия живее от създаването на врагове. Днес това са черногорците, а преди това бяха хърватите, бошняците и още преди тях македонците. Утре могат да са косоварите и така кръгът ще се затвори.

Авторитарна и националистическа Сърбия не може да се примири с независимостта на Черна гора, само на думи признава Босна и Херцеговина, а всъщност прави всичко възможно, за да я отслаби.

Управляващите превърнаха сръбското общество в нация, разяждана от омраза и агресия. В страната липсва каквато и да било адекватна алтернатива. Сърбия на практика се върна към еднопартийния модел на управление и има интелектуално най-слабата опозиция. Между властта и националистическата опозиция няма идеологически различия, няма различия във външнополитическия курс, единственото, в което се съревновават е в омразата срещу съседите. А единственият им спор е кой ще е на власт и кой ще държи парите. /БГНЕС

----------------

Милевой Бешлин, историк. Неговият анализ е публикуван във вестник „Данас“ и портала „Аутономия“