Инвестиции в ядрената енергетика или защо са ѝ на Франция мини-реактори
Когато преди 10 години цунами разруши атомната електростанция „Фукушима-1” в Япония, много държави решиха да преразгледат отношението си към използването на ядрена енергия. Германия реши да ускори закриването а своите АЕЦ и да се откаже от мирния атом до 2022 г. Няколко седмици след катастрофата във Фукушима в Италия се проведе референдум, на който 95% от гласувалите се обявиха против възобновяването на работата на АЕЦ.
От друга страна, държави като Финландия, САЩ, Русия и Франция не се отказват от този вид енергия и даже планират да разширят мащабите на нейното използване.
Защо инвестира Франция в мини реактори?
Съгласно действащия в страната закон, до 2035 г. Франция трябва да намали дела на произведената от АЕЦ енергия от рекордните към момента 70% на 50%. Но президентът Еманюел Макрон неотдавна изрази съмнение, че това е възможно да се случи. Нещо повече: Той заяви, че страната има намерение да инвестира в развитието на ядрени мини-реактори.
Това трябва да помогне на Франция да произведе достатъчно количество електроенергия, без да повишава нивото на емисиите на въглероден диоксид. Експертите-скептици твърдят, че това засега е напълно нова и неразвита технология и няма смисъл нито от икономическа, нито от екологична гледна точка. Те предполагат, че зад решението за инвестиции в такива ядрени реактори се крият съвсем различни причини.
„Ние имаме решаващо предимство – нашият исторически модел на вече съществуващите АЕЦ”, заяви Макрон по време на представянето на стратегията за развитие на Франция до 2030 г. Според документа, 8 млрд. от общо 30 млрд. евро ще бъдат насочени към енергийния сектор, като 1 млрд. евро от тях – за развитие на мини реактори.
Какво представляват ядрените мини реактори?
Реактори с мощност от 50 до 500 мегавата - много по-малки от наличните в момента ядрени реактори, вариращи от 900 до 1450 мегавата, могат да бъдат изградени в клъстери, за да се увеличи общото производство на електроенергия. А Франция далеч не е първата страна, която иска да развива подобни технологии.
В Портланд, САЩ, има стартъп NuScale Power, който вече е разработил дизайн на малък ядрен реактор. Първият такъв реактор с мощност от 60 мегавата се очаква да се появи през 2027 г. Руският „Росатом” планира да построи своя първи мини реактор на суша през 2028 г. Един такъв мини реактор вече е поставен на плаващата атомна електростанция „Академик Ломоносов” край бреговете на Чукотка.
Съгласно плановете на Макрон, първият подобен реактор трябва да се появи във Франция до 2030 г. Експертът Никола Мазуки от парижкия Фонд за стратегически изследвания смята, че страната би могла да стане един от лидерите в развитието на тази технология.
„Ние разполагаме с необходимите знания, а ако към това се присъедини и частният сектор с още повече инвестиции, до 2030 г. може да започнем серийно производство”, заяви той.
Аргументи за и против мини-реакторите
Ядрената енергетика трябва да остане важна съставна при смесеното планиране, за разлика от определени възобновяеми източници на енергия, някои от които стават безполезни при липсата на вятър. Освен това рискът от авария в АЕЦ е нисък, тъй като всичко е под много строг контрол, убеден е експертът.
Майк Шнайдер – независим енергиен консултант и координатор на международен екип от експерти, публикувал наскоро доклад по темата, смята, че работата на АЕЦ е твърде скъпа, бавна и неефективна в борбата срещу глобалното изменение на климата.
„Миналата година в цял свят бяха произведени повече от 250 гигавата енергия от възобновяеми източници и само 0,4 гигавата от АЕЦ. Ядрената енергетика в момента играе незначителна роля на световния пазар”, смята той. Освен това атомните реактори само на пръв поглед изглеждат по-надеждни от възобновяемите източници на енергия.
„Една трета от работното време на реакторите във Франция през 2020 г. бяха изключени (основно заради ремонтни дейности), защото всички са остарели – средната им възраст е над 30 години”, поясни той.
Освен това процесът на въвеждане в експлоатация на нови АЕЦ продължава прекалено дълго.
„Концернът EDF заедно със Siemens започна да строи първия си ядрен реактор от трето поколение малко след катастрофата в Чернобил и вече 35 години той не произвежда електроенергия в Европа”, разказва Шнайдер.
EDF строи от 2007 г. в Северна Франция реактор с мощност 1,6 гигавата. Разходите вече достигнаха 11 млрд. евро, вместо предварително планираните 3 млрд. Реакторът трябва да бъде завършен следващата година – с десетгодишно закъснение след предвидения срок.
„Без мирен атом няма военен атом и обратното”
Независимо от това, Макрон обяви намерението да изгради във Франция още шест допълнителни мини-реактора. Кенет Джилингъм – професор в университета в Йейл, смята, че инвестирането в ядрена енергетика в днешно време е безсмислено.
Изискванията за безопасност са толкова високи, че цената на произведеното от атомна енергия електричество е екстремална, твърди той.
„Не виждам смисъл да се инвестира в нови начини за неговото производство. Това са прекалено много разходи, а и няма никакви гаранции дали тези мини-реактори ще работят”, каза професорът.
Според Филип Джонстоун – учен от университета в Съсекс, предполагаемият ефект от мини-реакторите не оправдава тяхното строителство.
„Досега ни обясняваха, че големите реактори са по-ефективни, тъй като може да се спестят пари за сметка на обема енергия. Нима сега всичко функционира вече по различен начин?”, пита Джонстоун, който не изключва възможността зад инвестициите в мирен атом да се крият други цели.
Държавите, които продължават да залагат на атомната енергия са същите, които разполагат с ядрено оръжие: Великобритания, САЩ и Франция. Те трябва да запазят своите ядрени сектори”, констатира ученият и припомни речта на Макрон от декември 2020 г. „Без мирен атом няма военен атом, както и обратното”, заяви тогава френският държавен глава и похвали атомния отрасъл в страната, в който са заети 220 000 човека.
Инвестициите в мини-реактори вероятно са стратегическо решение, но изискват време и пари, заключи Джонстоун. /БГНЕС, Дойче веле