Интерконекторът България-Гърция ще заработи от юли 2022 г.
Газовата връзка България-Гърция (IGB), която трябва да осигури диверсификация на доставките на „синьо гориво“, се очаква да бъде пусната в търговска експлоатация не по-късно от юли 2022 г. Това съобщиха специално за БГНЕС от компанията ICGB, която се занимава с реализацията на проекта.
„По договор строителните дейности по IGB следва да приключат до края на 2021 г. Към момента изпълнителят на договора за строителство прогнозира, че ангажиментът ще бъде изпълнен съгласно одобрения срок. След завършване на линейната инфраструктура, по план следват общо 6 месеца за процедури по лицензиране и за пълно тестване на инфраструктурата - включително с реални количества газ. Въвеждането в търговска експлоатация следва да се случи не по-късно от юли 2022 г.“, заявиха от компанията.
Изграждането на газовата връзка Гърция-България напредва активно въпреки усложнената обстановка, свързана с разпространението на глобалната пандемия от COVID-19. Строителните дейности на терен се извършват с добри темпове и към началото на септември заваръчните дейности са изпълнени на 92%.
„В началото на месец юли успешно приключи първото пресичане на IGB под река Марица. Участъкът е с дължина 422 м и бе изпълнен посредством хоризонтално насочено сондиране (HDD) - технически най-сложният и предизвикателен процес в рамките на целия проект. Макар по-труден, този метод е далеч по-щадящ за околната среда - екологичният аспект на проекта е един от най-важните елементи за работата на проектната компания ICGB.
Към момента екипите на терен работят по второто HDD пресичане под язовир „Студен кладенец“. Участъкът е с впечатляващата дължина от 1440 м - веднъж завършен, той ще бъде сред най-дългите сондажи от този тип в Европа. Поради отличната организация на терен и професионалната работа на всички екипи се очаква тази дейност да приключи по-рано от предвиденото“, заявиха от компанията.
Трасето на интерконектора е с обща дължина 182 км, като 150 км са на територията на България. Всички тръби са разнесени по трасето, 170 км от тях вече са заварени. От компанията изпълнител подчертават, че трасето на газовата връзка е с „особено предизвикателна геология - в рамките на над 180 км тръбата минава под реки, язовир, пресича стръмни планински терени“.
„Подводните пресичания са огромно техническо предизвикателство, тъй като всеки елемент в изпълнението им трябва да е безупречен. Прокопаването на необходимия диаметър под коритото на воден басейн отнема седмици, а изтеглянето на вече заварените тръби, които трябва да минат под водното дъно, се случва наведнъж - екипите на спират да работят в рамките цели 24 часа, тъй като дейността не може да бъде прекъсната. Процесът е изтощителен и рисков, хоризонтално насочени сондажи от такъв мащаб не са изпълнявани в България до момента“, заявяват от ICGB.
Предизвикателствата, с които ICGB се сблъска по време на продължаващата пандемията от коронавирус, бяха неочакван фактор за развитието на проекта и неминуемо нарушиха планирания ритъм на работа.
„В по-тежките месеци на пандемията преминаването на работници през границата беше силно затруднено, работната сила беше ограничена предвид задължителните 14-дневни карантини след влизане в страната, необходимия карантинен период при прекарване на заболяването или при контакт със заразен. Въпреки това изпълнението на дейности по реализацията на интерконектора не беше прекъснато нито за момент“, подчертават от проектната компания.
БГНЕС припомня, че интерконекторът IGB е част от Вертикалния газов коридор - Гърция - България - Румъния - Унгария, осигуряващ достъп до природен газ от Южния газов коридор и LNG до Югоизточна и Централна Европа, както и Украйна. Проектът ще допринесе за диверсификация на източниците и повишена сигурност на доставките на природен газ както за България, така и за целия регион.
Газовата връзка с Гърция дава възможност и за достъп до газопреносна мрежа за български общини и региони, които до момента не са имали опция за свързаност. Проектът е сред основните приоритети в енергийния сектор на националните правителства на Гърция и България и среща силна подкрепа от ЕК, ЕИБ и чуждестранни партньори като САЩ и Азербайджан. /БГНЕС