Инерцията на Меркел срещу хиперактивността на Макрон

Макрон е разочарован, защото идеите му не срещат отклик. Меркел е раздразнена, защото той чупи крехкия политически порцелан. Германия и Франция имат необходимост от „брачен терапевт”, пише „Дойче веле”.

Подписаният на 22 февруари 2019 г. договор в Аахен беше като подновено обещание за приятелство между Германия и Франция, приличащо повече на повторно вричане във вярност при „уморените” бракове.

Двете държави са наясно, че заедно могат по-лесно да преодолеят трудностите, но това не им пречи да изпитват нервите една на друга. Изглежда различията са по-силни от стремежа за единство.

Бяха отбор – мечта, но…

Припомнете си как Еманюел Макрон се въртеше около Ангела Меркел в началото. Развихряше се чаровно и в речите си вплиташе мотиви за приятелство. Французинът се договаряше със „скъпата Меркел”, дори на човек му се струваше, че твърдата германка се изчервяваше от толкова много внимание. След тромавия Оланд и не особено силния Саркози младият президент изглеждаше като олицетворение на духовен блясък и устрем към реформи – идеален партньор на Германия.

Ангела Меркел от своя страна беше като скала сред развълнуваните европейски води – опитна и стабилна, смела и достойна. Само тя успя да договори с Владимир Путин Минския протокол и да прокара въпроса за налагането на санкции в ЕС. Само тя беше в състояние да удържи революционния плам на Алексис Ципрас и да задържи Германия в еврозоната. В очите на амбициозния френски премиер германският канцлер изглеждаше като идеална, по майчински успокояваща личност.

Разочарованието се разрасна за много кратко време. Макрон видя, че Берлин определено игнорира неговите предложения за реформи на ЕС, каквито ся задълбочаването на еврозоната или дигиталния данък. В най-добрия случай се сформираха работни групи в канцлерството. Френската молба за военна помощ по време на интервенцията в Мали беше отклонена, големите планове за сътрудничество в областта на отбраната останаха само на хартия. Еманюел Макрон прозря, че политическата звезда на Ангела Меркел залязва по-рано и реши, че е изправен пред политически вакуум в Берлин.

Меркел, от своя страна, възприемаше постоянния приток на идеи и международни амбиции на французите като натрапчиви и самохвални. Ето как се наложи да чуе недипломатично изказаното мнение на Макрон по различни въпроси: НАТО е в мозъчна смърт, не иска Македония и Албания в ЕС, Европа трябва да се опита да се доближи до Путин. Политическата хиперактивност на Макрон предизвика отпор от страна на Ангела Меркел. Омръзнало ѝ е да събира сърца и да залепва чаши, които той е счупил, казала уж Ангела Меркел на Емануел Макрон по време на вечеря. Това показва доста сериозни пукнатини в отношенията.

Необходима им е „брачна терапия”

Вече няма и дума за немско-френския двигател, който трябва да поддържа ЕС в движение. Фокусът отдавна е насочен към нещо друго - бъдещето с оглед климатичната катастрофа, положението на Европа в света, необходимостта от собствени сили за отбрана, отношенията с велики сили като Китай и Съединените щати.

Тук Германия и Франция отново не са на едно и също мнение. Макрон със своите идеи, независимо дали е прав или не, често дава импулси за размисъл. Така Берлин е принуден поне да чуе и обмисли френските идеи. Да си запушите ушите и да игнорирате партньора си е най-лошото нещо, което можете да направите в една връзка.

От друга страна, Париж не разбира комплексния федерализъм на Германия, който не е подвластен на канцлера, при това управляващ в коалиция.

Липсва и чувство за различната политическа култура, която е насочена повече към мирно уреждане на конфликта на интереси и търсене на компромиси. Париж би трябвало да бъде подготвен и вместо да прави големи скокове по отношение на правителството си с Берлин, да се опита да използва някаква „пътна карта” за целта. Най-общо казано, ситуацията се нуждае от „брачна терапия“. Двете страни трябва да се стремят да се разбират, да прощават грешките си и да идентифицират общите интереси. Както в реалния живот, това може да доведе до нова привързаност или в най-добрия случай до изключително приятелство.

Защото едно е ясно - географията не позволява да се разделят двете големи европейски сили. Най-добре е да се научат да се разбират по-добре помежду си. /БГНЕС

-------

Барбара Везел, ДВ