Според него добротворството, делата на братолюбие, на човеколюбие – са нещата, които крепят света, „защото пред смъртта всички сме равни“. „Не можем да се разделим тогава кой е цар, кой войник, кой слуга – всички сме равни пред Господа. И ето в днешния ден ни се напомни от светата църква, че така трябва да живеем вярата – братолюбие, човеколюбие, добротворство“, каза още предстоятелят на храм „Успение Богородично“ на Централните софийски гробища.
По думите му в днешно време вярата става малко или много сетивна, познавателна и рационална.
„Да я конкретизираме с определени действия или вещества, с които си служим, това не е правилният път на познание за вярата и Господ в Томина неделя ни показа, че всъщност, какво казва на светия апостол Тома – „Тома, ти положи пръст в раните и затова повярва. Блажени са тези, които не се видели и са повярвали“, такива сме ние, 2000 години от възкресението на Господа, нямаме възможност да положим пръст в раната, но наричаме едно или друго действие наше Черешова Задушница, свързваме го с някакви съвсем конкретни, видими, сетивни в този свят неща“, подчерта иконом Йоан.
Той заяви, че вярата трябва да бъде „чиста, несвързана с този свят, защото този свят ще си отиде, но пък в този свят ние в пълнота се проявяваме като чеда божии, като творчески личности, да сме добри, тук да вършим доброто“, защото „тук ни е дадена пълната власт“.
„Пълнотата на човешката личност е тук, с душа и тяло. И когато кажем, че трябва да сторим едно или друго, тук имаме възможност да го направим, и затова като подадем чинийката с черешките и кажем „За Бог да прости, Черешова Задушница“ и се радва сърцето, защото е пролет и защото надеждата с тези времена по нашите земи идва и със силата на живота“, каза още иконом Йоан. /БГНЕС