Художникът Дончо Дончев: Сатирата е много силно оръжие

Сатирата е много силно оръжие и трябва да се използва внимателно, заяви в интервю за БГНЕС художникът Дончо Дончев.

В своята нова книга „Персона Сатирикона“, събрала между кориците си 101 шаржови портрета на личности от световната история, творецът демонстрира именно силата на сатирата да повдига важни за обществото въпроси чрез изкуството.

„Името ми хрумна по-късно. Започнах да рисувам, а причината беше една нелепа случка с моята дясна ръка. Нелеп инцидент, след който претърпях операция и започнах раздвижване. След него единият ми пръст беше в шина, но започнах да рисувам. Аз не умея да правя друго. Моят живот е рисуването. Обърнах се отново към молива, защото за мен той е нещо велико и е началото на всяка рисунка. Той е едно откровение, една искреност. Обектите за рисуване бяха известни личности от различни епохи и различни сфери на нашия живот – политици, артисти, художници. Известни личности от двете страни – добрата и лошата, на обществото. Разказвач ми беше моливът, защото чрез него мога да създавам мрака и светлината“, разказа художникът.

Личностите в книгата Дончо Дончев подбира случайно, без да се стреми да ги представи като някаква класация или нещо подобно. „Не съм ги избирал конкретно. Може би това е моят интерес към тях като личности, към техния живот и към това как изглеждат чисто визуално“, споделя творецът.

Отгръщайки страниците, зрителят забелязва все личности, оставили дълбока следа в човешката история. Сред тях са Чърчил, Горбачов, Рейгън, но също така и диктатори като Хитлер, Сталин и Мао. Съвременни политически фигури като Тръмп и Путин също са намерили място. До политиците са учените, а до тях пък са хората на изкуството – Пушкин, Айнщайн, Дали и други.

Открояват се и два персонажа, свързани с България. Единият е Христо Явашев – Кристо, световноизвестният артист от български произход. Другият е Джеф Безос – основателят на „Амазон“. Авторът си е направил закачка с него заради една история от 90-те години, за която лично Безос разказва в една от публичните си изяви. Когато неговата компания тепърва прохождала, първата му международна поръчка идва от България. Поръчителят ѝ плаща за нея чрез писмо, като скрива 200 долара в една дискета, за да не ги намерят и откраднат родните митничари. Към нея има писмо с инструкции на английски, защото те не разбират езика.

„Комичен момент“, споделя с усмивка Дончо Дончев.

„Когато съм ги рисувал, не съм се целил към определена публика, защото не съм мислил за крайния вариант. Някои са доста окарикатурени. Разбира се, които позволяват. Сатирата трябва да представя проблемите в обществото, да ги заявява чрез нейната сила. Аз опитвам да го правя по един умерен начин. Други пък са доста натурно – всеки според личността и характера“, разказа още авторът.

Книгата има и словесен разказвач – под всяка рисунка са поставени хаштагове на различни езици, подредени в цяла история.

Според художника обаче, въпреки че сатирата е силно оръжие, тя трябва да бъде използвана внимателно и с мярка. „Аз например не харесвам начина на представяне на сатира на Шарли Ебдо, тъй като, за мен, те прекаляват. Това не е моят начин на представяне“, категоричен е Дончо Дончев. Той споделя още, че рядко ползва известни личности от родния обществено-политически живот в творбите си, но признава, че човек трябва да е широко скроен, за да ги приеме. Всичко зависи обаче от това по какъв начин са представени. В книгата си той се опитва да закодира и определени послания, надявайки се публиката да ги улови. /БГНЕС