Косовският премиер Албин Курти бе домакин на спецпратеника на ЕС за диалога Косово-Сърбия Мирослав Лайчак, на спецпратеника на САЩ за Западните Балкани Габриел Ескобар и на съветници по външната политика на ръководителите на Франция, Германия и Италия. Делегацията от посредници бе наречена „голямата петорка“.
В прессъобщение за срещата се казва, че Курти е подчертал факта, че за Косово на този етап основен приоритет и неотложен въпрос е сигурността на държавата и гражданите, граници и територия. „След терористичната и криминална атака от 24 септември, извършена от паравоенни групировки със спонсорството и участието на Сърбия, наказанието е решаващо да не се повтори инцидента“, цитиран е Курти. На срещата е станало дума и за нормализирането на отношенията между Косово и Сърбия, а именно за прилагането на Споразумението Брюксел/Охрид.
„Премиерът подчерта, че е необходимо качествено осмисляне и нов подход. И петимата емисари предложиха своя нов план за напредък, за което министър-председателят изрази благодарност. Дискусиите трябва да продължат интензивно", гласи още съобщението.
От своя страна, словашкият спецпратеник Лайчак каза, че дискусията с Курти е била "съществена и задълбочена“, но темата на това съдържание беше „как да се напредне в нормализирането на отношенията между Косово и Сърбия и да се постигне напредък в прилагането на Споразумението по пътя към нормализиране“.
Лайчак също беше категоричен, че "развитието на 24 септември ясно подчертава факта, че деескалацията и нормализирането са по-спешни от всякога". ЕС и САЩ вече не искат "условия и забавяния", защото са "неприемливи". "Очакваме Косово и Сърбия да изпълнят задълженията си, произтичащи от диалога". Фактът, че паравоенни формирования, свързани със Сърбия, нападнаха Косово, променя ли тези задължения? Не, според Лайчак. „Развитието от 24 септември не променя това (задълженията), нито променя факта, че Косово и Сърбия сключиха споразумение за нормализиране“, каза той. Промяната след 24 септември е свързана само с това, че е необходима спешност при реализирането на целите, произтичащи като задължения от диалога. „Бях ясен, че е необходимо подходящо разследване, след което се дават заключенията и нападателите да бъдат изправени пред правосъдието и да понесат последствията“, заяви Лайчак, но добави, че „в същото време диалогът трябва да продължи и всъщност той е по-важен от всякога, защото ако няма диалог, може да има повторение на ескалации и това не е, което искаме, и съм сигурен, че и вие не го искате“.
Лайчак каза още, че има план за продължаване на диалога, но не може да разкрива подробности. Според него двете страни трябва да работят за деескалация и за нормализиране на отношенията
След Прищина „голямата петорка“ отлетя за Белград. В изявление за медиите преди срещата с нея Вучич каза, че днес е труден ден за него и за Сърбия, тъй като знае какво ще донесе "голямата петорка". Вучич сподели пред репортери, че не може да спи цели нощи, мислейки за срещата на 21 октомври. „Не знам дали ще крещя или ще плача от болка, но ще успеем да не подарим Сърбия на никого, а да я оставим наша“, обяви президентът. Вучич подчерта, че ще се бори с всичките си сили, "колкото и силни" да са западните дипломати, като обеща да защити Косово и сръбския народ в Косово. „Великите, силните, най-силните и най-могъщите идват. Сърбия е малка държава. Трябва да защитим хората и децата и мога да обещая, че ще защитим Сърбия", зарече се държавният глава.
Вече след срещата с „голямата петорка“ Вучич сподели, че тя е била трудна, а също че очаква важни срещи в Брюксел през следващите дни. "Вярвам, че в следващия период ще намерим изход от кризата. Очаквам важни срещи в Брюксел през следващите дни", написа той в Инстаграм.
След срещата с президента Вучич Мирослав Лайчак се обърна накратко към журналистите, който каза, че темата на посещението е как да се постигне напредък в изпълнението на споразумението за нормализиране и деескалация на ситуацията в светлината на последните събития. Лайчак каза, че петимата остро осъждат нападението срещу косовската полиция на 24 септември и всички извършители, според него, трябва да бъдат изправени пред правосъдието. Той посочи, че очакват пълно съдействие от Белград в това отношение.
Междувременно офисът на ЕС в Косово потвърди, че визовата либерализация за гражданите на Косово ще влезе в сила на 1 януари 2024 г., предаде кореспондентът на МИА от Прищина. В отговор на портала Kallxo (kallxo.com), Службата на ЕС нарече премахването на шенгенските визи за гражданите на Косово исторически момент в отношенията между ЕС и Косово.
„Визовата либерализация за притежателите на косовски паспорти ще влезе в сила на 1 януари 2024 г. Това ще позволи на гражданите на Косово да пътуват като туристи в ЕС без визи за 90 дни в период от 180 дни“, се казва в отговора на офиса до медиите в Прищина. От там съобщиха още, че служители на ЕС в Косово участват в информационни дейности като част от кампанията за визова либерализация.
„Това е важен исторически момент в отношенията между ЕС и Косово и важна стъпка по пътя на Косово към ЕС. ЕС в Косово стартира кампанията „Изследвайте Европа“, за да обясни ползите от либерализирането на визовия режим, но също така и отговорностите и ограниченията. Служителите на ЕС в Косово също участват в информационни дейности в няколко града в Косово като част от правителствената кампания за либерализиране на визовия режим, каза говорителката на Службата на ЕС в Косово Джоана Лахана.
Въпросът за визите за Косово беше част от дискусията тази седмица поради изявлението на френския президент Еманюел Макрон от вторник в Тирана. Въз основа на превода на изявлението на Макрон по време на срещата му с албанския премиер Еди Рама, косовските медии съобщиха, че Франция е спряла визовата либерализация за гражданите на Косово. По-късно беше съобщено, че преводът е неточен и изявлението на Макрон е в смисъл, че Прищина трябва да спази обещанията си по отношение на споразуменията със Сърбия, както Франция спази обещанието си за либерализация. /БГНЕС
