Газовото находище „Кронос-1“ – малко по размер, но с голямо геополитическо значение
Петото поредно откритие на залежи на природен газ в изключителната икономическа зона на Кипър - този път в сондаж, наречен „Кронос-1“ - е наградата за упоритостта, проявена от кипърската държава, въпреки все по-агресивната позиция на Турция.
Втората от трите кипърски сондажни експедиции, планирани за тази година, представлява също така отговор на поредицата от фалшиви впечатления, култивирани от привържениците на умиротворяването - независимо от партийните им цветове - които се противопоставят на процеса на проучване на изключителната икономическа зона на Кипър, чието продължаване те превръщат в заложник на разрешаването на Кипърския въпрос или на възобновяването на двуобщностните преговори.
Според тях непостигането на решение на кипърския въпрос би попречило на продължаването на проучването и експлоатацията на кипърските енергийни запаси поради турското вето, докато решението би могло да се осигури чрез мораториум върху кипърската програма за сондиране, което от своя страна би довело до мораториум върху турските реакции. Те очевидно не са разбрали, че такъв мораториум би представлявал мораториум върху упражняването на суверенните права на Република Кипър.
Другата страна на същата монета твърди, че турската агресия ще продължи да ескалира, докато преговорите за обединение са замразени, и че следователно кипърските гърци не трябва да провокират Анкара с манията си по програмата за проучване на газ. Турция ще извърши още сондажи с Абдулхамид Хан, а вероятно и в изключителната икономическа зона на Кипър, но няма да посмее да посегне на сондажните проекти на международните консорциуми, които са довели до откриването на залежи - а тези открития са наистина важни. Според тази гледна точка, ако Турция наистина извършва подобни нарушения, то е само защото правителствата в Никозия, първо, и Атина, второ, не са успели последователно да проведат политика на превенция по този конкретен въпрос, като постигнат европейски санкции срещу Турция. Резултатът, твърдят привържениците на тази гледна точка, е, че Анкара само още повече се окуражава да действа така, както действа.
Важно е да продължим да следим развитието на ситуацията и да поддържаме твърда позиция. Още сега трябва да се изясни, че Гърция и Кипър ще поискат - ако е необходимо, дори заплашвайки с вето обичайните колебаещи се членове на Европейския съвет - европейски санкции срещу Турция, които ще включват целенасочени и все по-строги мерки, ако турските сондажи открият кипърски залежи и страната се опита да ги експлоатира по подмолен начин.
В същото време Гърция трябва да ускори програмата си за обществени поръчки за укрепване на военноморските си сили (решението за корветите и фрегатите от клас "Меко" изглежда е спряно), а Кипър - най-накрая - да закупи сериозна противоракетна система със среден и далечен обсег, както и да модернизира и увеличи броя на противоракетните си кораби „Екзосе“.
Откриването на потенциални залежи от 2,5 трилиона кубични фута природен газ може да е малко по размер, но е огромно от геополитическа гледна точка. То е по-малко от находищата „Глаук“ (4-5 трлн. куб. фута) и „Афродита“ (4-4,5 трлн. куб. фута), но е важно, защото е осезаем отговор на империалистическата доктрина на Турция за "Синята родина". Освен това позицията на „Кронос-1“ е толкова близо до „Глаук“, че двата кладенеца потенциално биха могли да се експлоатират съвместно - и особено ако потенциалът на „Калипсо“ се потвърди. Това ще стане неизбежно, ако в Зевс-1, сондажа, който консорциумът ENI-Total пробива в момента в блок 6, или в други части на блокове 6, 7 и 10, бъде открито подобно количество.
Комбинираната динамика на тези потенциални находища би могла спокойно да запълни тръбопровода в Източното Средиземноморие, ако трасето му бъде предначертано така, че участието на Египет в подобна схема да бъде осигурено по един или друг начин. /БГНЕС
----------
Д-р Теодорос Цакирис е доцент по геополитика и енергийна политика в Университета в Никозия. Неговият анализ е публикуван в "Катимерини".