Г-7: Руските активи ще останат замразени до края на войната в Украйна

Страните от Г-7 (Великобритания, Германия, Италия, Канада, Франция, Япония и САЩ) планират да запазят замразени чуждестранните активи на Русия, докато не бъде намерено решение на конфликта в Украйна. Решението е взето, за да се гарантира, че Русия "ще плати за дългосрочното възстановяване на Украйна", съобщиха от пресслужбата на Белия дом.

БГНЕС припомня, че в прессъобщение на Белия дом, публикувано днес, 24 февруари, Вашингтон обяви и нови санкции, планирани съвместно с Г-7. Те ще засегнат по-специално повече от 200 физически и юридически лица, както руски, така и от трети страни в Европа, Азия и Близкия изток, "които подкрепят военните действия на Русия". Освен това САЩ ще увеличат митата върху повече от 100 вида руски метали, минерали и химически продукти с общо 2,8 млрд. долара, съобщи Белият дом.

Продължаващата икономическа помощ от САЩ помогна за мобилизирането на други международни донори, включително ангажименти за 2023 г. от Европейската комисия, Япония, Канада и Обединеното кралство, да предоставят на Украйна необходимата икономическа помощ. Г-7 увеличи ангажимента си за бюджетна и икономическа подкрепа за Украйна до 39 млрд. долара за 2023 г. Днес лидерите на Г-7 поискаха от министрите на финансите да продължат ангажимента си към Международния валутен фонд и Украйна за изпълнение на амбициозна програма до края на март 2023 г. и да продължат да работят заедно с МВФ и други за необходимата бюджетна подкрепа за Украйна през цялата 2023 г. и след това.

Съединените щати се подготвят да доставят третата пратка от Министерството на енергетиката на Украйна с оборудване за критични електропреносни мрежи до началото на март. Пратката ще включва няколко мобилни генератора, които ще помогнат за осигуряване на резервно захранване. Тази доставка следва неотдавнашното предоставяне на мобилна турбинна електроцентрала, работеща с природен газ, която може да генерира достатъчно електроенергия за захранване на поне 100 000 украински домове.

Работейки с Конгреса, администрацията на Байдън-Харис също така планира да предостави до 250 млн. долара допълнителна спешна енергийна помощ на Украйна, за да й помогне да укрепи допълнително мрежата си в условията на руските атаки.

„В сътрудничество с Конгреса планираме също така да предоставим до 300 млн. долара спешна енергийна помощ за Молдова, за да увеличим местното производство на електроенергия, да осигурим фискална подкрепа и да подобрим взаимовръзката между Молдова и Европейския съюз“, се казва в официално съобщение на сайта на Белия дом.

Ще бъдат одобрени и нови ангажименти за налагане на мерки за икономически натиск срещу руския енергиен, добивен, финансов, отбранителен и промишлен сектор.

Днес Министерството на търговията ще предприеме няколко действия за контрол на износа, като включи близо 90 руски дружества и дружества от трети държави, включително от Китай, в списъка на субектите за участие в дейности за избягване на санкции и запълване на резервни части в подкрепа на руския отбранителен сектор. Тези списъци ще забранят на целевите дружества да закупуват изделия, като например полупроводници, независимо дали са произведени в САЩ, или с определена американска технология или софтуер в чужбина. Търговията също така ще предприеме действия заедно с партньорите и съюзниците от Г-7 за съгласуване на мерките по отношение на промишлени машини, луксозни стоки и други артикули, както и ще издаде нови ограничения, за да предотврати попадането на компоненти, открити в ирански безпилотни апарати на бойното поле в Украйна.

Днес президентът ще подпише прокламации за повишаване на митата върху определени руски продукти, внасяни в САЩ, в продължение на предишните усилия за лишаване на Русия от нейните международни търговски привилегии. Тези мерки имат за цел да се насочат към ключови руски стоки, които носят приходи на Кремъл, като същевременно намаляват зависимостта на САЩ от Русия. Тези мерки са внимателно калибрирани, за да се наложат разходи на Русия, като същевременно се сведат до минимум разходите за американските потребители. Днешното действие ще доведе до увеличаване на митата за повече от 100 руски метали, минерали и химически продукти на стойност около 2,8 млрд. долара за Русия. Освен това ще се увеличат значително разходите за внос на алуминий, който е бил топен или лят в Русия, на американския пазар, за да се противодейства на вредите за местната алуминиева промишленост, която е притисната от енергийните разходи в резултат на руската инвазия в Украйна.

„Тези санкции, контрол на износа и мита са част от продължаващите ни усилия за налагане на сериозни допълнителни икономически разходи на Русия. Ще продължим да работим с нашите съюзници и партньори, за да използваме всички налични икономически инструменти с цел да нарушим способността на Русия да води война и да влошим икономиката ѝ с течение на времето“, се казва още в изявлението.

В края на 2022 г. президентът на САЩ Джо Байдън подписа закон, който ще позволи на американското министерство на правосъдието да прехвърли някои конфискувани руски активи на Държавния департамент, упълномощен да ги изпрати в помощ на Украйна. В началото на февруари съд в Ню Йорк разреши на Министерството на финансите на САЩ да конфискува 5,4 млн. долара, които са свързани с руския бизнесмен Константин Малофеев. Средствата могат да отидат за подпомагане на Украйна.

От средата на февруари в европейските държави са замразени активи на руски физически и юридически лица на обща стойност 21,5 млрд. долара. На 15 февруари ЕС обяви създаването на работна група за конфискуване на замразени руски активи в подкрепа на възстановяването на Украйна. Това може да включва средства в размер до 300 млрд. долара, принадлежащи на Руската централна банка, както и на санкционирани физически и юридически лица. Москва определи подобна инициатива като опит за кражба на чужда собственост и предупреди за готовността си да предприеме ответни мерки. /БГНЕС