„Фрейзър“: Съдебната система и правителството спъват икономическата свобода на България

За последните 15 години в България е отчетен застой на най-важните реформи –на съдебната система и подобряване работата на правителството и администрацията. Това сочат данните на ежегодния индекс „Икономическата свобода по света“ на института „Фрейзър“.

Лъвът от стълбите на Съдебната палата

Слабите страни на българската икономика са размерът на правителството (6.87), както и правната система и защитата на правото на собственост (5.92).

Страната ни е на 32-ро място в класацията за икономическа свобода в държавите. В нея Хонконг остава на челна позиция (8.94), но засилената несигурност на правата на собственост и отслабването на върховенството на закона, причинено от намесата на китайското правителство през 2019 и 2020 г., вероятно ще има отрицателно въздействие върху него занапред, сочи докладът. Второто място заема Сингапур (8.65), а след него се нареждат Нова Зеландия (8.53), Швейцария, САЩ, Австралия, Мавриций, Грузия, Канада и Ирландия – всички със стойност на индекса над 8. Класацията включва и някои други големи държави като Япония (20-та), Германия (21-ва), Италия (51-ва), Франция (58-ма), Мексико (68-ма), Русия (89-та), Индия (105-та), Бразилия (105-та) и Китай (124-та).

Десетте държави с най-ниска оценка са: Централноафриканската република, Демократична Република Конго, Зимбабве, Република Конго, Алжир, Иран, Ангола, Либия, Судан и накрая Венецуела. Повечето от тези страни са в гражданска война, тежка икономическа криза или и двете.

В класацията на база данни за 2018 година влизат 162 държави, разделени в четири категории според степента им на икономическа свобода.

България има обща оценка 7.74 при максимум 10 възможни точки.

Страната ни отбелязва леко влошаване спрямо 2017 година, когато е имала оценка 7.76 и заемала 26 позиция в индекса.

Преди 20 години България е била сред страните с най-несвободни икономики – на 99 позиция с едва 5.73 точки.

Тази година непосредствено пред България се класират Люксембург (7.75 общ индекс на икономическа свобода) и Перу (7.76)

Висока е оценката ни в категориите „стабилни пари“ (9.56) и „свобода на международната търговия“ (8.47). По качество на регулациите България получава 7.87.

В категория „регулация“ България получава най-ниската оценка за административните изисквания за правене на бизнес и за наличието на корупция. Критикуват се регулациите около назначаването и освобождаването на работници, както и регулациите на трудовия пазар. Високо се оценяват обаче регулирането на кредитния пазар, стартирането на бизнес и лицензирането.

Свободата на международната търговия също е оценена високо (8.47).

Оценката за безпристрастността на съдилищата остава много ниска (4.37), както и на независимостта на съдебната система (4.85).

Нациите с най-голяма икономическата свобода имат средна стойност на БВП на глава от населението от $44,198 през 2018 г., в сравнение с $5,754 за държавите в дъното.

1,7% от населението на държавите в най-горния край на класацията преживява крайна бедност (1,90 щатски долара на ден) в сравнение с 31,5% в държавите в най-ниските позиции.

Продължителността на живота е 80,3 години в горната част спрямо 65,6 години в долната.

Според института „Фрейзър“ основните принципи на икономическа свобода са личният избор, доброволната размяна, свободата на развитие на бизнес и на конкуренция, а личността и частната собственост са неприкосновени. Това са факторите, които отличават богатите и проспериращи страни от бедните и тези с авторитарно управление. Нивото на икономическа свобода е свързано със социалното доверие, което тази година е увеличено с около 5 процентни пункта. /БГНЕС