Анализаторите предупредиха, че избирателната активност тази година може да бъде най-ниската, откакто през 1962 г. бе ратифицирано прякото всеобщо гласуване за президент. Това ще внесе високо ниво на несигурност в надпреварата, в която президентът Еманюел Макрон се стреми да бъде преизбран.
Резултатът вероятно ще се окаже важен както за Франция, така и за Европа през следващите години.
Избирателната активност по обяд беше с три пункта по-ниска в сравнение с 2017 г., когато Макрон преобърна френския политически пейзаж, като нокаутира традиционните партии отляво и отдясно с амбициозна реформистка платформа.
Той се класира за балотажа срещу Марин Льо Пен, лидер на крайната десница, за която според социологическите проучвания отново се прогнозира, че ще се класира за втория тур тази година и която отбеляза рязък скок в проучванията на общественото мнение през последната седмица.
Но избирателната активност по обяд надхвърли 21,4 процента от 21 април 2002 г., когато бащата на Марин, Жан-Мари льо Пен, опроверга социологическите проучвания, изпреварвайки социалистическия премиер Лионел Жоспен, за да премине на втория тур срещу действащия президент Жак Ширак.