"Форин полиси": Ердоган превръща Турция в клиент на Китай

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган изпращаше ударно сигнали до Пекин с искрената си подкрепа за китайското уйгурско малцинство - преобладаващо тюркоезична мюсюлманска група в Синдзян, която е обект на ужасяващи нарушения на правата на човека.

„Инцидентите в Китай са, казано просто, геноцид“, заяви Ердоган през 2009 г., когато беше министър-председател. И това не бяха празни думи: Турция е сигурно убежище за уйгурите, бягащи от преследване, още откакто Китайската комунистическа партия пое контрола над Синдзян през 1949 г., където живее една от най-големите популации на уйгурската диаспора в света.

След това настъпи внезапен обрат. През 2016 г. Турция арестува Абдулкадир Япчан - виден уйгурски политически активист, живеещ в страната от 2001 г., и инициира екстрадицията му. През 2017 г. Турция и Китай подписаха споразумение, позволяващо екстрадиция, дори ако предполагаемото престъпление се разглежда като такова само в една от двете страни. От началото на 2019 г. Турция арестува стотици уйгури и ги изпрати в центрове за депортация. И забележките на Ердоган станаха скучни, точно както всеки материал за уйгурите, публикуван във вестници, контролирани от Ердоган и неговите поддръжници.

Забележителният обрат на Ердоган има просто обяснение: Неговият режим и турската икономика са в криза. Анкара разполага с малко други приятели и разчита на Пекин да оправи положението, а това налага спазване на опорните точки за разговор с Пекин. Проблемите на Ердоган се увеличават: икономиката на Турция е силно засегната от пандемията от коронавируса, която срина основния й икономически сектор - туризма. Тъй като Ердоган затяга контрола си върху централната банка и съдилищата, валутните резерви се свиват, търговският дефицит се увеличава, а курсът на турската лира намалява. Някога разглеждана като модел на демокрация и икономическо развитие в региона, Турция сега се е превърнала в авторитарна държава. Според индекса на либералната демокрация, съставен от института V-Dem на университета в Гьотеборг, Турция се нарежда сред 20-те държави в дъното на класацията и е по-близо до Китай, отколкото до развитите страни, към които някога се е стремяла. Западните компании и инвеститори, веднъж привлечени от бързо развиващата се икономика и население на Турция, стоят настрана.

Желанието на Китай за експанзия в Западна Азия и Европа предлага на Ердоган спасителен пояс. Сътрудничеството се е разширило експоненциално: От 2016 г. двете страни са подписали 10 двустранни споразумения, включително в областта на здравеопазването и ядрената енергетика. Понастоящем Китай е вторият по големина вносител в Турция след Русия. В периода 2016 – 2019 г. Китай е инвестирал 3 млрд. долара в Турция и възнамерява да ги удвои до края на следващата година. Паричните потоци от Китай станаха критични за режима на Ердоган и укрепиха властта на президента в решаващи моменти. Когато стойността на лирата спадна с повече от 40 % през 2018 г., държавната Индустриална и търговска банка на Китай предостави на турското правителство 3,6 милиарда долара заеми за текущи енергийни и транспортни проекти. През юни 2019 г., когато общинските избори в Истанбул показаха намаляваща подкрепа за Ердоган, централната банка на Китай преведе 1 милиард долара - най-големия паричен поток в рамките на суапово споразумение между централните банки на двете страни, подновено през 2012 г. Тъй като популярността на Ердоган намаля тази година на фона на коронавирусната криза и сериозния недостиг на валута, през юни Китай отново се притече на помощ. Сега Пекин позволява на турските компании да използват китайския юан за извършване на търговски плащания, което им позволява по-лесен достъп до китайска ликвидност - още една стъпка в областта на финансовото сътрудничество.

Китайската инициатива „Един пояс, един път“ предлага на Турция източник на свежи пари, а на Пекин - стратегическа подкрепа в Средиземно море. Като част от инициативата за изграждане на инфраструктура, Турция завърши железопътната линия от Карс в източна Турция през Тбилиси до Баку на Каспийско море, откъдето се свързва с транспортните мрежи до Китай. През 2015 г. китайски консорциум купи 65 % от третия по големина контейнерен терминал в Турция - Кумпорт в Истанбул, заемайки ключова позиция в контейнерните превози. Китайските инвеститори също помогнаха за спасяването на лошо управляваните мегапроекти на Ердоган. През януари 2020 г. китайски консорциум купи 51 % от моста "Явуз Султан Селим", свързващ Европа и Азия през Босфора, след като прогнозите за приходите се провалиха и италианско-турският консорциум, контролиращ моста, поиска да напусне.

Проектите на „Един пояс, един път” помагат за укрепването на Ердоган по други начини. Те подкрепиха стратегията на Турция да се утвърди като транспортен коридор и лансираха политическия бранд на Ердоган, представяйки го като човек, който може да развива инфраструктура, да привлича средства и да се захваща с мащабни проекти. И парите продължават да идват: Тази година китайската корпорация за застраховане на износа и кредитите (Export and Credit Insurance Corp.) задели 5 милиарда долара за фонда за благосъстояние на Турция, който ще се използва за проекти на „Един пояс, един път. Липсата на прозрачност и отчетност на фонда пораждат допълнителни опасения относно това къде отиват парите и способността на Турция да ги връща.

Енергетиката, друг сектор, чието развитие е от ключово значение за властта на Ердоган, получи още по-големи инвестиции под шапката на „Един пояс, един път”. Китай осигурява 1,7 милиарда долара за изграждането на въглищна електроцентрала в Хунутлу на Средиземно море, като се очаква след пускането ѝ в експлоатация да произвежда 3 % от електричеството в страната. Анкара планира да подпише сделка с китайската държавна ядрено-енергийна корпорация за изграждане на третата атомна централа в Турция.

Освен инфраструктурата, китайско-турското сътрудничество включва задълбочаване на двустранните военни връзки и връзки в областта на сигурността, включително в разузнаването и киберсигурността. Турската балистична ракета "Бора" - по модел на китайската ракета В-611, въведена през 2017 г. и използвана в турската военна операция срещу Кюрдската работническа партия (ПКК) през май 2019 г., е продукт на двустранно сътрудничество в областта на отбраната. Китайски офицери участваха във военното учение в Ефес през 2018 г.

Компанията „Хуауей”, която е определена за заплаха за националната сигурност в Съединените щати и на други места заради връзките си с китайското правителство и военните, не среща подобна съпротива в Турция. Делът ѝ на турския пазар е нараснал от само 3 % през 2017 г. до 30 % през 2019 г. Твърденията за използването на китайска телекомуникационна инфраструктура за държавно наблюдение и потискане са особено обезпокоителни в Турция, където населението разчита на информация в интернет и социалните медии заради строгия контрол върху други информационни източници. Друга китайска технологична компания ZTE пое през 2016 г. над 48 % от Netas - основен производител на телекомуникационно оборудване в Турция, Netas управлява ключови проекти, включително телекомуникациите на новото летище в Истанбул и цифровизацията на националните здравни данни.

Засега укрепването на отношенията между Китай и Турция изглежда е от полза и за двете страни. Китай е намерил силна стратегическа опора в Турция - член на НАТО с голям пазар на енергия, инфраструктура, отбранителни технологии и телекомуникации на кръстопътя на Европа, Азия и Африка. За Турция и Ердоган Китай предоставя силно необходимите ресурси за финансиране на важни мегапроекти и поддържане на икономическо лустро, въпреки тежката реалност, която се крие отдолу. Също толкова важно е, че парите от Китай помагат на Ердоган да избегне търсенето на помощ от доминирани от Запада институции като Международния валутен фонд, което ще изисква от него да се ангажира с реформи и други мерки, които биха могли да подкопаят неговия неограничен контрол върху икономиката на страната. /БГНЕС

------------

Айча Алемдароглу, "Форин полиси".