Ердоган затвърди статута на Турция като регионален играч

Ситуацията в Либия изглежда не се развива по начина, по който Гърция би искала. Многократните срещи между официални лица в Атина и Никозия са насочени най-вече за вътрешно потребление.

Междувременно Турция очевидно се опитва да затвърди статута си в региона в сътрудничество с Русия. Това е ситуация, която се толерира, ако не и насърчава от Европа (чиято позиция е продиктувана от слабост и страх) и такава, която се развива под опортюнистичния и безразличен поглед на администрацията на Тръмп.

Казано по-просто, Ердоган се превръща в ключов играч на фона на геополитическите промени в Близкия Изток и Източното Средиземноморие, тъй като Турция придобива статут на регионална суперсила. По-лошото е, че всичко това създава впечатление, че в очите на Запада - САЩ и Европейския съюз (може би по различни причини) - Гърция принадлежи към Близкия изток, а не към Европа. Поради което е оставена на милостта на Анкара.

Колкото и да звучи за някои преувеличено, това заключение се основава на развитието напоследък. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган (който подкрепя Файез ал Сарадж, ръководителя на международно признатото правителство на Либия със седалище в Триполи), и неговият руски колега Владимир Путин (който подкрепя съперника на Сарадж, Халифа Хафтар, командирът на Либийската национална армия) за пореден път стигнаха до разбирателство по време на срещата им в Анкара след разговори между турски и руски министри на външните работи и отбраната в Москва. Двамата лидери се опитаха да намерят примирие, макар и крехко, между двете съперничещи страни в северноафриканската държава. В същото време германският канцлер Ангела Меркел изглежда се съгласи да приеме руската инициатива.

Но дори и да не е точно така, международната конференция за кризата в Либия, която ще се проведе по собствена инициатива на Меркел по-късно този месец в Берлин, трябва да включва Турция, но не и Гърция. Междувременно Франция и Италия, двете европейски държави, които изиграха най-разрушителна роля в либийската политика, не успяха да постигнат разбирателство. Всъщност италианският премиер Джузепе Конте (обърнете внимание, че Италия вярва, че не я засяга, когато става въпрос за турски провокации в региона) има желание да се срещне с Ердоган в Турция, докато френският президент Еманюел Макрон само моли Путин сделката за прекратяване на огъня в Либия, която той е зает да постигне с Ердоган, да бъде жизнеспособна и надеждна.

Всичко това означава, че Ердоган е успял да се включи във всичко: Той се смята за ключов фактор във всяко развитие в Либия и той е третиран като основен участник в геополитическите пренастройки в по-широкия регион. Освен това неговото протеже в Либия Сарадж почти сигурно ще оцелее в близко бъдеще, което на практика означава, че споразуменията за очертаване на морски граници, които Анкара е подписала с него, ще останат в сила.

Не е известно дали гръцкото правителство и гръцката политическа класа могат да видят други сценарии, които не са ясни за обикновения гражданин или тълкуват текущото развитие по различен начин, но протестирането срещу нарушения на международното законодателство от Турция изглежда не е достатъчно, за да ограничи агресията на Анкара. Шансовете за това да се случат са по-слаби, когато по-голямата част от пространството на шахматната дъска е заета от власт, интереси и страх. /БГНЕС

----------------------

Ангелос Стангос, в. „Катимерини“.