От друга страна опозицията прави опити да се обедини, да намери формулата за своите протести, да направи някаква програма, да намери нови движения и лидери, които ще звучат убедително и демократично. И тук омагьосаният кръг се затваря. Сърбите са объркани – знаят, че има някакви протести, но веднага след това от телевизионния екран изскача Вучич, който има казва, че бивши и пропаднали политици, които са изгубили властта, искат да се върнат със сила на политическия фронт.
Важно е може би, че Сърбия започва да се събужда от дълбокия зимен сън, в който години наред сънуваше само обещанията на Вучич. Важно е също, че е направен опит да се чуе мнението и на другата „Сърбия“, която не може повече да живее в политически илюзии и да ръкопляска на управляващите.
Сръбската опозиция обаче трябва да е наясно, че срещу себе си има политик като Вучич, чието влияние не може да се пренебрегне. Той е голям играч, на когото са познати всички политически, финансови и психологически схеми, и който държи в ръцете си всички конци на властта. Затова на сръбската опозиция ще й трябва много време и ще й бъде трудно тук в Сърбия при сегашното разпределение на политическите сили да може да свали властта на улицата. Тя само може с протести – и то само ако са мирни, да начертае лицето на другата „Сърбия“, която не мисли като Вучич и неговите сателити - и то без хаос и анархия, без кръвопролития на улиците, без драми и истерия. Важно е, че е започнало началото на края и че има макар и далечна надежда за промени. /БГНЕС
---------
Ели Юрукова, кореспондент на БГНЕС в Белград.