Според нея причините в България да липсва лидерство са повече от една.
„Заради местните навици партиите не търпят много ярки фигури. Има едно постоянно гласно или негласно потискане на личности, които биха могли да бъдат лидери при определени обстоятелства. У нас лидерските качества на отделния човек са лични качества, а не са резултат от партийното строителство. Те не се смятат за основен критерий за успеха на една политическа партия“, заяви Поптодорова, която е бивш народен представител в първите четири Народни събрания след промените през 1989 г.
Тази тенденция се наблюдава при днешните партии в парламента.
„Няма блестящ лидер, който да поведе след себе си поддръжници или симпатизанти. По-скоро се разчита на структурирани подкрепи, а това по никакъв начин не предполага лидерство“, каза тя.
За да има лидерство, трябва да има лична свобода. Човек трябва да заяви желание да води хората, да има кураж и издръжливост, за да прокарва позиции.
„Днес това отсъства. Имаше го през 90-те години, когато наследихме в късната им възраст представители на по-ранните политически партии в България, много преди да се установи еднопартийната система в страната. Тогава имаше лидерство, имаше ораторско изкуство“, споделя Поптодорова.
На нея ѝ липсват пледоарии в парламента: „Искам да се появи на трибуната оратор, който да увлече не само депутатите в парламентарната зала, а всички хора, които са извън нея. Всичко това отсъства“.
Според нея липсва и едно по-класическо разбиране за политиката.
„Ако тя бъде приравнена до прост бизнес, до това да направим стартъп, тя е обречена на неуспех. Политиката има по-големи мисии, по-големи цели. Тя трябва да гледа много години напред и не бива да е свързана с бърз конюнктурен успех“, подчерта Елена Поптодорова и добави, че по силата на всичко това се оказахме в една пустош от гледна точка и на лидерство, и на визионерство.
Тя е съгласна, че в последно време има тенденция държавата да се управлява като стартъп или НПО, но е категорично против те да бъдат дамгосвани.
„Те имат своята роля в обществото. На тях им се привнесе отговорност и задължения, които те не могат да изпълнят. Нека НПО да си останат там, където им е мястото и да работят върху общественото мнение. Нека стартъпите бъдат в бизнес средата, където да се изгражда по-съвременна основа. Но политиката и като професия, и като призвание, и като мисия, като че ли изчезна“, смята посланик Поптодорова.