Но ЕК смята, че е наложително да се ускори възстановяването на източниците, които бяха изоставени по екологични причини, дори и с цената на това да се жертват постигнатите през последните години резултати. "Смяната на горивото ще окаже въздействие върху замърсяването на въздуха", се признава в проекта на енергийния план.
40% от електроенергийния капацитет на ЕС идва от големи горивни инсталации, но нивото на техните емисии беше драстично намалено през последните години след прилагането на правилата на ЕС. По данни на Европейската агенция за околна среда, между 2004 и 2020 г. емисиите на серен диоксид и прах от големите горивни инсталации са намалели с 91%. Според същия източник емисиите на азотни оксиди са намалели с 61%, пише още изданието.
По данни на ЕК нивото на емисиите на парникови газове от 1990 г. насам също е намаляло с 24%. Целта е до 2030 г. да се постигне намаление от 55%. Почти 26% от тези емисии се дължат на енергийните индустрии, а други 26% - на използването на изкопаеми горива за производство на електроенергия.
Освен това през 2020 г. за първи път делът на възобновяемите енергийни източници ще надхвърли този на изкопаемите горива - 39% от общото производство, което по данни на Евростат е било 36%. Всички тези постижения могат да се обърнат, поне временно, ако войната на Русия срещу Украйна продължи и Москва спре доставките на газ в отговор на санкциите на ЕС, което изглежда вероятно,.
На първо място, ЕК припомня, че действащата директива на Общността позволява ограниченията на емисиите за големите горивни инсталации да бъдат отменени в случай на неотложна нужда от доставки. На теория правилото предвижда, че подобно неограничено замърсяване не трябва да продължава повече от 10 дни. Но Брюксел посочва, че в случай на необходимост толерансът може да бъде удължен и подкрепя възможно най-гъвкавото прилагане на правилата.
В съобщението се предлага също увеличението на капацитета на нефтопреработвателния сектор да се счита за нулеви емисии на въглероден диоксид за целите на пазара на емисии. В документа се твърди, че "в някои случаи може да се наложи временно облекчаване на някои регулаторни изисквания". Комисията уточнява също така, че временната рамка за наблюдение на държавните помощи позволява субсидии за смяна на горивото, особено в онези сектори, които се считат за критични и в които липсата на енергийни доставки "може да има отрицателно въздействие върху сигурността, прехраната, здравето или безопасността на европейско или световно равнище".
Планът е вторият етап от отговора на ЕС на това, което според Брюксел е равносилно на използването на газа като инструмент за търговска война от страна на руския президент Владимир Путин. По данни на ЕК в края на 2021 г. руските газови потоци са възлизали на около 14 млрд. куб. метра месечно. Но след нахлуването в Украйна през февруари тази година той спадна до по-малко от 5 милиарда. /БГНЕС
Брюксел / Белгия