Експерти: Жилищната криза в Европа подсилва крайната десница

Нарастващите наеми и високите цени на имотите рискуват да се превърнат в ключово бойно поле на европейската политика.

Крайно десните и популистките партии започват да се възползват от нарастващия обществен гняв заради жилищната криза на континента.

Седмици преди изборите за Европейски парламент, на които се очаква крайнодесните партии да завършат на първо място в девет държави-членки на ЕС и на второ или трето място в други девет, жилищният въпрос може да се превърне в толкова силен двигател на подкрепата за крайнодесните, колкото и имиграцията.

"Крайно десните партии процъфтяват, когато могат да се възползват от социалните различия, които се появяват в резултат на недостатъчни инвестиции и неадекватно държавно планиране ... и когато могат да обвиняват външни фактори", заяви специалният докладчик на ООН за правото на подходящо жилище.

"Това е ситуацията, в която сега се намират много страни от ЕС", заяви Балакришнан Раджагопал пред "Гардиън". "Жилищната криза вече не засяга само хората с ниски доходи, мигрантите, семействата с един родител, а и средната класа. Това е социалният проблем на 21-ви век".

Недостигът на жилища на достъпни цени предизвика протести в Лисабон, Амстердам, Прага, Милано и - извън ЕС - в Лондон, като особено сред младите хора, които негодуват срещу наемите, които поглъщат половината от доходите им, и ипотеките, които надхвърлят 10 пъти средната заплата.

Това беше основен проблем за гласоподавателите на изборите в Нидерландия миналата година, спечелени от крайнодясната Партия на свободата (PVV) на антиислямския Геерт Вилдерс, и допринесе за увеличаването на подкрепата за португалската партия "Чега", която почти утрои дела на гласовете си през март.

"Това е тема, която влиза в актуалния дневен ред на крайно десните партии“, обясни Катрин Фиески от Европейския университетски институт. "Лесно е да се формулира като проблем на елита срещу народа и да се твърди, че мигрантите са третирани по-добре от гражданите на страната".

Данните на Евростат показват, че в целия 27-членен блок цените на жилищата са се покачили с 47% между 2010 г. и 2022 г., а наемите са нараснали с 18% за същия период. В някои държави повече от една пета от домакинствата харчат 40% или повече от нетния си доход за жилище.

Неотдавнашни академични изследвания установиха ясна връзка между повишаването на наемите и гласовете за крайната десница - дори без силни антиимиграционни послания.

Тарик Абу-Чади, специалист по политика на ЕС и съавтор на изследване, което установи, че повишаването на наемите се отразява на местно ниво в нарастващата подкрепа за партията Алтернатива за Германия (АзГ) в Германия, заяви, че "страхът от загуба на статус" е ключов фактор.

"Тези данни показват, че жилищата сега са част от по-широк пакет от икономически и социални заплахи и несигурност, които подхранват тревожността сред хората", посочи той. "Страхът, че може да ти се наложи да се преместиш в друго жилище, защото не можеш да си позволиш настоящото, води до нарастване на подкрепата за радикалната десница".

Изследването съчетава подробни данни за наемите с отговори на местните жители на годишното проучване на общественото мнение на германския Социално-икономически панел и показва, че повишаването на наемите е свързано с по-голяма подкрепа за крайнодясната АзГ, особено сред наемателите с ниски доходи.

Голяма част от подкрепата за АзГ е в по-изостаналите селски райони, където наемите са останали сравнително ниски, а ефектът е още по-силен в градските райони, отбеляза Абу-Шади, което е възможно обяснение за нарастващия дял на гласовете на партията в градовете.

"Интересното е, че връзката е налице дори когато наемите на хората всъщност не са се увеличили", каза Абу-Шади. "Не става въпрос само за действителните трудности, но и за притеснението - тази заплаха за социалния и икономическия статус".

"Но възможността жилищната криза да се превърне в изключително важен фактор за крайно десния вот е много ясна и в бъдеще само ще расте", заяви Висенте Валентим, специалист по европейската крайна десница от Оксфордския университет./БГНЕС