Джордж Фридман: Промени в Западния Тихи океан

Миналата седмица президентът на Филипините Фердинанд Маркос младши посети Вашингтон, където подписа споразумение за колективна отбрана. По този начин той скрепи двустранните им отношения само няколко седмици след подписването на друго споразумение, което позволява на САЩ да разполагат войски и самолети в бази във Филипините. Съюзът създава сериозен проблем за Китай, чийто основен интерес е да има неограничен достъп до Тихия океан и по този начин да не се затруднява световната търговия.

Приблизително по същото време Тайван и Япония проведоха среща, за да планират координацията на силите в случай, че Китай нападне Тайван. Фактът, че Пекин незабавно осъди срещата, подчертава нейното значение. Падането на Тайван би било сериозна заплаха за достъпа на Япония до Тихия океан и евентуално заплаха за територията на Япония. Тези заплахи може и да са далечни, но една китайска окупация на Тайван ги превръща от несъществуващи в поне теоретични.

От известно време Япония е в процес на разширяване на военните си сили и очевидно е, че съвместните японско-тайвански сили задължително ще включват и Съединените щати. Има индикации, че Южна Корея също би участвала.

Така новата карта на западната част на Тихия океан поставя Китай в съвсем различна позиция. Нахлуването на която и да е нова коалиция в континенталната част на Китай все още е невъзможно, като се имат предвид размерът и сложността на китайските сухопътни сили. Но затрудненията на Китай да си осигури гарантиран достъп до Тихия океан и регионалните му води нараснаха.

Способността на Япония и Тайван да пресичат китайските военноморски движения, съчетана със способността на Съединените щати и Австралия да блокират китайското движение на юг, представлява проблем за Пекин. Очевидната уязвимост на коалицията се състои в това, че тя е показала ръката си и несъмнено не е завършила напълно защитата си. Теоретично Китай може да нанесе превантивен удар по всеки един от коалиционните партньори, но тесните водни пътища правят риска от поражение висок.

Съществуват доказателства, че Китай разбира сериозността на ситуацията. Президентът Си Дзинпин наскоро премести Джао Лицзян - служител, който стана олицетворение на агресивната и конфронтационна дипломация на китайския вълк воин - от ролята на говорител в ролята на ръководител на отдела за гранични и океански въпроси на Министерството на външните работи. Това е предвестник на значителна, ако не и радикална промяна в китайската външна политика. Всъщност изданието „Taiwan News“ наскоро съобщи, че висшият китайски дипломат Ван Ий е очертал нови политики за Тайван и е заявил, че старите трябва да бъдат преразгледани.

Нашето мнение е, че макар системните вътрешни проблеми на Китай да го правят по-слаб, отколкото предполагат военният и икономическият му статут, той все още е голяма сила, която при подходящи обстоятелства може да наложи властта си далеч от бреговете си. Но това не са подходящите обстоятелства. Географията на Азиатско-тихоокеанския регион се променя в ущърб на Пекин. Китай направи жестове за промяна на политиката си. Остава да видим дали вътрешната политика на Китай му позволява да бъде толкова гъвкав. /БГНЕС

-----------

Джордж Фридман, анализ за „Геополитикал фючърс”.