Тези твърдения се потвърждават както от местното предание, записано още от Константин Иречек и Марин Дринов непосредствено след Освобождението на България от турско робство, така и от самия Паисий Хилендарски, който в своята „История славянобългарска“ разказва легендата за цар Иван Шишман, отбелязвайки, че е от Самоковска епархия, което историците и паисиеведите тълкуват като територия, обхващаща всички селища, а не както е основното ѝ значение – църковноадминистративна единица (град), управлявана от архиерей. Освен това езикът на „История славянобългарска” е най-близък със самоковския говор.