Когато Владимир Путин обяви 2024 г. за "Година на семейството", това беше продължение на предишни кампании, представящи Русия като последен бастион на християнството срещу Запада, където „гнусните елити очевидно прокарват десетки джендъри или гей паради".
Неговата концепция за семейната единица не съдържа много сантименти.
"Основната цел на семейството е раждането на деца, за възпроизводството и по този начин за увековечаването на нашия народ и нашата многовековна история", каза Путин на 23 януари.
Но руският президент, чийто личен живот е пословично заплетена мрежа от дела, също използва "семейството", за да изгради симпатии към режима си на Запад и да подсили подкрепата си у дома, докато в действителност политиката му оставя руските семейства без родители, без защита и без средства за препитание.
Войната му в Украйна разби безброй семейства, оставяйки майки, скърбящи за синове, деца сираци и ветерани с разбити умове и тела. Стотици хиляди души са убити и ранени. Най-малко 12 000 деца под 18 години бяха отвлечени от Украйна, като някои от тях бяха предложени за осиновяване на верни на Путин хора.
Неговото благочестие е чисто политическо и лишено от морално вдъхновение. Преди да бъдат санкционирани от САЩ, Обединеното кралство и голяма част от Европа, предполагаемата приятелка и децата на руския президент са се наслаждавали на луксозен живот в същия "упадъчен Запад", който Кремъл редовно осъжда. Същото правеха и семействата, официални и неофициални, на неговия елит.
Докато роднините на Путин се радват на парижки апартаменти, частни самолети и елитни западни университети, близо 19 милиона руснаци живеят в бедност. Децата на приближените до Путин никога няма да бъдат изпратени да се бият в неговата война, чиято цена се плаща изцяло от обикновените семейства.
В резултат на войната алкохолизмът и насилствената престъпност се увеличават, като през 2023 г. ще бъдат извършени над 589 000 престъпления - най-големият брой от 2011 г. насам. Държавните ресурси се насочват към армията, а не към социалните помощи, образованието и здравеопазването.
Загрижеността на Путин за традиционното семейство често се проявява в законодателство, ограничаващо правата на жените, като например закон от 2017 г., който декриминализира домашното насилие. Сега нарушителите за първи път обикновено трябва само да платят глоба от 5000 рубли (55 долара), ако бъдат признати за виновни за побой над съпругата си, и 7000 рубли за побой над децата си.
След като реториката и поведението на режима видимо се разминават, каква е целта му?
Кръстоносният поход на Путин за семейните ценности не е свързан със семействата, а с властта - както вътрешна, така и глобална. Във вътрешен план преминаването към подчертаване на семейните ценности се случи през 2012 г., когато имаше за цел да повиши намаляващата обществена подкрепа на Путин и да му позволи да консолидира властта си.
Въпреки че президентските избори на 15-17 март бяха фарс, Путин използва вота, за да изиграе борбата на Русия със Запада и да се представи отново за пазител на консерватизма и "мъжеството".
В световен мащаб предполагаемата му вярност към семейните ценности се използва за печелене на съюзници сред крайната десница и за използване на либерално-консервативното разделение в демокрациите. Тъй като Русия не се е примирила с разпадането на Съветския съюз и загубата на статута си на велика сила, Путин се опитва да претендира за лидерството на крайнодесния "Интернационал".
Твърденията му, че дава приоритет на "защитата на децата", имат за цел да легитимират бруталното му нахлуване в Украйна, представяйки се за кръстоносец срещу злините на Запада. Той твърди, че страната му се бори, за да защити "нашите деца и нашите внуци" от "сексуални отклонения" и "сатанизъм" и да гарантира, че всяко дете има "майка и татко", а не "родител номер едно, родител номер две и родител номер три".
Путин използва подобна реторика на културната война, за да прикрие имперските си амбиции и да представи Запада като заплаха за Русия.
"Те се стремяха да унищожат нашите традиционни ценности и да ни наложат своите фалшиви ценности, които щяха да ерозират нас, нашия народ, отвътре", каза той.
Твърдението, че само Русия може да спаси света от моралния упадък, служи на друга цел на Путин: да сее раздор в демокрациите и да отслаби техния отговор на агресията на Кремъл. Нелибералните съюзници на Путин на Запад му помагат да постигне целта си.
Съюзът е взаимноизгоден. Докато Путин печелеше международна легитимност за своя авторитарен режим и предизвикваше раздори сред враговете си, крайнодесните партии получаваха мощен покровител и финансова и медийна помощ.
Това често беше мащабно преди тоталната война, но след това стана по-трудно, както в политически, така и в практически план. Марин льо Пен, стара приятелка на Путин, чиято партия взе заем от 9 млн. евро от руска банка, свързана с Кремъл, през 2014 г., осъди инвазията на 14 март, което предполага, че проруските позиции вече не намират отклик сред електората.
Но реториката остава общо оръжие на руския деспот и неговите западни политически почитатели.
Либералните демокрации трябва да се противопоставят на фалшивите разкази на Кремъл, като разобличат тяхното лицемерие и изтъкнат истинските жертви: семействата, разкъсани от войната, майките, заглушени от потисничеството, и децата, лишени от своето бъдеще. Те трябва също така да засилят гласовете на автентичните защитници на мира и семействата, които се противопоставят на авторитаризма.
Що се отнася до Путин, ако той наистина се интересуваше от руските семейства, щеше да прекрати агресията си в Украйна и да върне войниците си при техните близки./БГНЕС
------------- ------------- ------------- ------------- ------------- -------------
Деси Загорчева, Center for European Policy Analysis
