Изгубените животни са издирвани с дрон с термокамера, а за онези от тях, за които са имали предположения, че са в района, са пускали записи с гласа на стопаните им с цел да ги привлекат. Използвани са и методи за хуманно залавяне.
„При нас нямаше практика да се ползват кучета-спасители, за разлика от други организации, които спасяват хора“, поясни Явор Гечев. На въпроса защо в Турция е по-отговорно отношението към животните, отколкото в България, той заяви, че това е въпрос на възпитание, на култура, която се изгражда в продължение на столетие. „Изключително съм впечатлен от отношението на турците към бездомните животни и към домашните любимци. Оказа се, че голяма част от тези домашни животни са чипирани, което помогна много бързо да бъдат намерени собствениците им. От друга страна, когато ставаше дума за изчезнали животни, това което ни направи впечатление бе, че навсякъде в Антакия имаше купчинки с оставена храна, като още преди земетресението там е имало и хранилки, построени от Общината. След земетресението се оставяха купчинки навсякъде, защото голяма част от животните на улицата са били обгрижвани от хората и преди. Когато хората са евакуирани, е логично да няма кой да се грижи за тези животни, но въпреки това винаги се намираше някой, който да отиде и да остави купчинка храна, защото се знаеше, че тези животни няма къде другаде да отидат. Така в един момент бяхме много изненадани, когато имаше купчинки с храна навсякъде и че както полицията, така и армията участват в оставянето на храна“, сподели доброволецът.