Димитър Ганев: Борисов институционализира дебата за нова конституция

Това е опит да се изземе инициативата от страна на Борисов. Така коментира политологът Димитър Ганев пред бТВ решенията, които днес премиерът обяви в обръщение към нацията.

„ГЕРБ и премиерът Борисов са в отбранителна позиция. Това е първият момент, в който те се опитват да изземат инициативата, да предложат нещо, което всички ще коментират, както и стана. Борисов се опита днес да институционализира дебата. В тази институционална роля ГЕРБ е по-силна“, коментира той.

Политологът е категоричен, че проект на нова конституция ще има и той ще бъде внесен в Народното събрание.

„Щом премиерът е обявил тази инициатива, тя няма да остане нереализирана. За да се депозира в Народното събрание нов проект на конституция и да бъде разгледан, са нужни 120 гласа на депутатите, които те могат да съберат“, посочи Ганев и обясни, че в срок не по-малко от 2 месеца и не повече от 5 месеца трябва да се разгледа това предложение.

От думите му става ясно, че за да се свикат избори за Велико Народно събрание, което единствено може да приеме нова конституция, трябва 160 депутати да гласуват „за”.

„Оттук нататък започват проблемите пред тази инициатива, а именно, че само БСП вече имат 78 народни представители. Ако БСП гласува против и нейната позиция е против, това означава, че всички останали народни представители трябва да са в зала и да гласуват „за“ свикването на Велико Народно събрание“, обяснява политологът процедурата.

Ганев подчерта, че всичко сега ще се случва по действащата към момента конституция, което означава, че трябва да бъдат избрани 400 велики народни представители.

„По закон в момента, както през 1990 г., последното 7-мо ВНС беше избран по следния начин – 200 души бяха избрани по пропорционална избирателна система и 200 по мажоритарна. Този текст не е пипан оттогава“, обяснява той и уточнява, че изборите се насрочват от президента на Републиката.

Въпросът за времето след оставката на премиера Бойко Борисов трябва да се дебатира от професионални конституционни юристи.

„Тази процедура ще трае определен период от време, след което президентът трябва да назначи избори за ВНС до три месеца. За да има служебен кабинет трябва да остават повече от 90 дни до края на мандата, а те могат да бъдат изчерпани. Тогава това правителство може да действа в оставка. При евентуални избори за ВНС, то може да действа и като обикновено Народно събрание. Тогава то може да приеме и назначи нов кабинет в рамките на това ВНС, както се случи през 1990 г.“, заяви Ганев.

Според него, това, което прави Борисов, е опит да оглави тези промени. /БГНЕС