Димитър Чобанов: Политиката на Петков увеличава инфлацията и бюджетния дефицит

Фискалната политика на правителството на Кирил Петков има принос за нарастване на инфлацията. То увеличава разходите без да се грижи за приходите.

Фактът, че в момента има по-високи приходи заради по-високата инфлация е нещо, което е благоприятно за бюджета. Текущата актуализация, която се очаква да се случи през следващите дни допълнително ще увеличи разходите повече от приходите и съответно бюджетният дефицит допълнително ще се повиши. Това на свой ред ще означава, че ще имаме нов стимул от страна на фискалната политика към темпа на инфлацията.

През следващите няколко месеца, чисто сезонно може да се очаква успокоение на темпа на инфлацията, защото през лятото излиза новата реколта, имаме леко намаление на цените на някои хранителни стоки, но през есента инфлацията отново ще тръгне нагоре.

При цените на енергийните ресурси не виждаме тенденция те да започнат да намаляват леко, макар че имаме някакво успокоение. Там нарастването в момента се усеща по-леко, но за съжаление то продължава. Политиката на изкуствено задържане на регулираните цени на тока, парното, природния газ рано или късно ще трябва да се прекрати. Ще има повишаване на цените на тези енергийни ресурси, което ще доведе до нов импулс на инфлацията. До края на годината не очаквам особено оптимистично развитие в тази насока.

Едва ли можем да се съгласим с твърдението на вицепремиера и финансов министър Асен Василев, че сме изпоконсумирали високата инфлация. От него сме чували доста приказки. В началото на годината той твърдеше, че и бедността е преборена с новия бюджет. Това, за съжаление, не го виждаме. В момента се дават много пари на различни групи от обществото. Стремежът е едва ли не на всеки да се даде, но всъщност политиката трябва да бъде значително по-добре фокусирана. Трябва да се види кои са най-силно засегнатите групи, които едва свързват двата края. За тях увеличаването на цените ще представлява значителна трудност да се изхранват и да си плащат ежедневните разходи. На тези хора държавата трябва да помогне значително. Не може да се смята, че на всеки трябва да се даде нещо от бюджета, защото този бюджет се пълни от същите тези хора.

Няма смисъл с едната ръка да се взимат парите на хората, а с другата след това да се преразпределят. Трябва да се види кои са най-уязвимите групи – хора с ниски доходи, пенсионери – но в никакъв случай не трябва да се предприема такова мащабно увеличаване на всички пенсии, защото това е абсолютно излишно в настоящия момент.

Трябва да се помисли и за реформиране на помощите за бизнеса. Не виждам очевиден ефект от тях. Парите се дават, но въпреки това цените вървят все по-нагоре и по-нагоре. Не се изисква никакъв ангажимент бизнесът да задържа нарастването на цените, защото получава субсидии за електроенергия. Трябва да се въведе някакъв тип условие тези пари да отиват за инвестиции. В момента един от големите проблеми на българската икономика е, че така нареченото бруто образуване на българския капитал намалява по време на кризата. За да върви икономиката нагоре, тя има нужда от инвестиции. Тези пари, които се раздават, трябва да се използват за тази цел, а не за потребление и по този начин допълнително да подсилват инфлационния натиск.

Правителството е заложило един доста голям размер на бюджетния дефицит за тази година. С актуализацията на бюджета се предвижда този дефицит да се увеличи. Той трябва да бъде 4,1% от БВП, но с актуализацията се увеличава и прогнозният размер на БВП, а заедно с това се увеличава и прогнозният размер на дефицита. Той трябва да бъде финансиран по някакъв начин и това най-вероятно ще бъде чрез емисия на държавен дълг, което означава, че правителството ще трябва да излезе и на международните пазари, защото българският пазар няма ресурса да осигури толкова много пари за правителството. На последните аукционни се вижда, че лихвите и на българския пазар се повишават и дори не много големи емисии не могат да бъдат задоволени от страна на пазарните участници. Няма толкова голям интерес те да дадат пари на правителството.

Излизането на международните пазари е почти сигурно, но в тази несигурна политическа среда не е ясно какви ще са резултатите. Възможно е правителството да бъде изправено пред доста сериозни затруднения при една такава емисия от гледна точка на това, че инвеститорите на международните пазари изискват политическа стабилност. Те не биха дали парите си на правителство, което може да има изключително кратък хоризонт на управление.

Политиката, която се води в момента, ще доведе до вдигане на данъците. Повишаването на задълженията изисква повишаване на разходите за обслужване на тези задължения. Рано или късно това води до повишаване на преките данъци и осигурителната тежест. С настоящата актуализация се случва допълнително дебалансиране на пенсионната система. Не се предвиждат допълнителни приходи от осигуровки, но се предвижда доста голямо нарастване на разходите за пенсии. Все по-голяма част от пенсиите ще се финансират с други източници на бюджета, т.е. с данъците от бюджета. Това означава, че тези приходи ще трябва да бъдат увеличени по някакъв начин. Сега инфлацията действа положително, но след една или две години, когато този темп на инфлацията ще се успокои и няма да има този стимул за приходи, тогава ще се повишат и данъчните ставки. /БГНЕС

Димитър Чобанов, изследовател в Института по икономика и политики в УНСС. Анализът е направен специално за БГНЕС.