Според него, подкрепата на Вучич за изграждането на терминала има политическо измерение, за да покаже на страните от ЕС и САЩ, че Сърбия търси алтернатива на руския газ – стъпка, която Брюксел и Вашингтон очакват от Белград заради санкциите срещу Москва.
„Сигурно е, че има политика в речта на президента Вучич по този въпрос, а от друга страна е добре, че Сърбия има такава възможност да се снабдява с газ извън Русия. Разбира се, трябва да се подчертае, че поне в момента това не е жизнеспособна алтернатива. Просто строителството на терминала в Александруполис току-що започна и за да бъде завършен проектът е нужно време, което означава, че потребителите в Сърбия не могат да разчитат на този газ веднага. И когато това се случи, е видно, че заради транспортните разходи цената на втечнения природен газ ще бъде значително по-висока от тази, която се плаща за руския газ” – посочи Гаврилович.
Определено е полезно за Сърбия газът да идва от няколко страни и от няколко източника, смята генералният секретар на Газовата асоциация на Сърбия Воислав Вулетич.
„След изграждането на газопровода между Гърция и България ще може да се доставя на потребителите у нас. Не е необходимо Сърбия да изгражда допълнителна газова инфраструктура, за да се случи това. От друга страна е напълно ясно, че втечненият природен газ би бил значително по-скъп от руския. Също така въпросът е дали ще има достатъчно количества, за да задоволим нуждите ни от газ. Най-големите производители на втечнен природен газ са Катар, Индонезия и Австралия. Повечето от това, което произвеждат, е запазено предварително от най-големите потребители като Китай, Япония и Южна Корея. Съответно, няма достатъчно наличен втечнен природен газ за нуждите на европейските страни, а с това и на Сърбия”, подчерта той.