„Данас“: Какво да очаква Сърбия от идването на „голямата петорка" в Белград?

„Срещата на президента на Сърбия Александър Вучич с „голямата петорка“ ще протече в атмосфера на сложна външнополитическа ситуация за Сърбия. Изявленията и тоновете, които ще чуем в събота, също ще бъдат силен индикатор за това какво може да очаква Сърбия по време на дебата в Съвета за сигурност, който ще бъде затворен за обществеността и който по-специално говори за сериозността на ситуацията на място“. Това каза Бранка Латинович, подпредседател на Форума за международни отношения в ЕП и бивш посланик пред „Данас“.

Според нея всичко, което се случи в северната част на Косово, особено след събитията в Банска и фактът, че тези събития са нови, допълнителен елемент в иначе сложния комплекс от въпроси, свързани с нормализирането на отношенията с Косово, правят положението незавидно.

Цялостната обстановка, в която ще се водят тези преговори, е много сложна, особено ако се вземат предвид тревожните развития в Близкия изток, които имат потенциала да се превърнат в регионален конфликт, както и приемането на по-сурова от всякога резолюция в Европейският парламент за Сърбия.

„Вече чухме съобщенията за параметрите на тези преговори, преди всичко от представителя на пресата на ЕС, и предвид гореизложеното трябва да очакваме нещо повече от петорката, отколкото само определяне на критерии. Това предполага определяне на възможни срокове. Може би последствията, ако тези критерии не бъдат изпълнени“, посочва тя.

Трябва да се има предвид, че въпреки че представители на ЕС заявиха, че въпросът за въвеждане на визи за сръбски граждани не стои на дневен ред, други събития могат да го ускорят.

„Изправен пред сериозната заплаха от увеличаване на тероризма поради събитията в Близкия изток, ЕС предприема превантивни мерки, които включват повторно въвеждане на ограничен във времето граничен контрол, засилване на процеса на обратно приемане на мигранти, съкращаване на други срокове, свързани с миграционната политика. Тъй като Сърбия също има проблеми там и не се е хармонизирала във всичко с визовата политика на ЕС, това също е въпрос, който в друг контекст скоро ще бъде поставен пред Сърбия“, отбелязва бившият посланик.

Нов момент, както той посочва, е наскоро приключилата среща на върха на „Пояса на коприната“ в Пекин. ЕС и НАТО реагираха своевременно на разговорите между Орбан и Путин.

„Доколкото ни е известно, нашият президент не е разговарял в Пекин с В. Путин, но го е видял и е заявил, че доверието му към Путин е пълно. Това твърдение нямаше как да не бъде отбелязано. Не знаем как се тълкува, но ще може да се "прочете" и в контекста на някои бъдещи реакции на ЕС. Пред Сърбия ще се отвори ново предизвикателство – дали във всичко ще се присъедини към изявленията на ЕС по повод събитието Израел-Газа”, оценява анализаторът.

Сречко Джукич, дипломат, заявява в интервю за „Данас“, че Сърбия никога не е била толкова дезориентирана и разкъсвана между Запада и Изтока, Севера и Юга, между Брюксел (ЕС), Вашингтон, Москва и Пекин.

„Както никога досега, днес можете да видите колко губи сръбската политика от позицията между четири стола. Има редица аргументи защо Сърбия бяга от добро към лошо, въпреки отдавна (2012 г.) официално прокламирания приоритет на ускорено членство в ЕС, изграждане на доверие и взаимно разрешаване на най-дълбоките проблеми. Несъмнено всеки задълбочен анализ би показал, че това е резултат от фиаското на сръбската политика в и около Косово, тоест преговори, които се водят повече от десетилетие на най-високо ниво. Тъй като тя не знаеше и нямаше ясна представа какво иска и какво може да постигне в тези преговори, днес такива няма. И нещата приключиха в Охрид. Там всичко беше договорено, написано, публично прието, но не и официално подписано (нашият подписал го боли дясната ръка)“, казва Джукич.

Той добавя, че тогава е имало връщане, не само с една крачка, а практически обръщане на гръб на Брюксел, дори на Вашингтон, и силен удар към Пекин и Москва. Сега Белград се държи така, сякаш никога не е имало преговори за Косово, сякаш тепърва ще започват, без окончателното споразумение от Охрид, което сега не ѝ харесва.

„Нямаме индикации, че може да има промяна в позициите на западните преговарящи страни в пакета, който Голямата петорка ще донесе утре. Посланието, което се разпространява, може да се тълкува, че тя ще продължи с меката политика, но този път зад тази политика явно стоят твърдите средства. Едно от тях е току-що приетата резолюция на ЕП и е пътепоказател в каква посока да вървим. Трябва да се отбележи, че дълго време сръбските власти таяха неоснователни надежди, че Съветът за сигурност на ООН може да доведе до някакъв епичен обрат в косовската драма, докато дори повърхностен външнополитически анализ показва, че там нищо не може да се случи, докато не се случи „нещо“ между Белград и Прищина", каза той.

Джукич смята, че Сърбия е посветила повече от 20 години в политиката си на това да направи приятел от „вражеския“ Запад, преди всичко ЕС. И сега се насочва към „приятелския“ Изток.

Милован Божилович, дипломат и заместник-председател на партия Сръбски център, смята, че Сърбия е в хронично неразбирателство със Запада след разпадането на СФРЮ, и то по важни държавни въпроси.

За съжаление, както казва той, тези белези трябва да бъдат излекувани днес от сегашното поколение сръбски политици, които бяха на власт, когато несъответствието между нашите цели и тези на Запада беше в своя пик и продължава и до днес в различни амплитуди.

Според него трайното решение на косовския проблем е първото и най-важно условие, „за да станем по-западна“ страна“.

„Това би означавало например незабавно и лоялно да се подходи към изпълнението на Охридското споразумение, което според мен е оптималният и почтен изход за Сърбия, но въпросът е какво остава от него, след Банска. Банска в момента е най-уязвимата точка в сръбската ситуация, особено след като все още не е ясно какъв вид разследване ще поиска ЕС", каза той за „Данас“.

Анализаторът оценява, че може да се предположи, че някои аспекти на това разследване ще бъдат болезнени за сръбското правителство и сръбската държава, и най-вече за сръбската общност в северно Косово, чиято позиция е влошена от последните действия на сръбските власти.

Според него обаче предстои да се види дали позицията на сръбския преговарящ е дотолкова укрепнала след успешното посещение в Китай, че и пратениците на ЕС да го усетят. /БГНЕС