Д.Димитров: България е стабилизиращ, а „Сръбски свят“ дестабилизиращ фактор на Балканите

България има възможност да затвърди ролята си на стабилизиращ фактор на Балканите. НАТО разчита на България, Турция и Румъния за черноморската сигурност.

Преначертаване на балканските граници от „Сръбския свят“ и нови войни трябва да бъдат избегнати на всяка цена. България е заставала много твърдо в подкрепа на Македония и занапред ще стои зад нейната цялост и утвърждаване на международната политическа сцена

Това заяви в интервю за БГНЕС външнополитическият наблюдател Детелин Димитров.

С него говорим за предизвикателствата пред българската външна политика и основните приоритети пред страната ни.

„България като член на Европейския съюз и НАТО трябва да продължи да утвърждава своето място в тези две глобални организации и с достойнство да бъде един конструктивен партньор и съюзник, като възстанови значението си на регионален играч“, каза Димитров.

Той посочи, че основни приоритети остават пълноправното членство в Шенген, еврозоната и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), за да може България да участва във вземането на решения на високо ниво.

„Ние сме член на Европейския съюз, но в много отношения субект на европейското право, защото не вземаме участие в много важни формати в ЕС, където наистина се вземат решения за бъдещето на целия блок. Нашите партньори трябва да знаят, че България и българите са надежден съюзник и партньор“, заяви Димитров.

Анализаторът призова за по-активната роля на София при възстановяване на авторитета и значението на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ), където страната ни отново да заеме едно от водещите места, тъй като Процесът през последните години е „позаглъхнал“ и трябва да бъде реновиран. Според него ще има отслабване на влиянието на Организацията на черноморско икономическо сътрудничество (ОЧИС), тъй като Русия е много силен нейн член и без позволението и финансирането на Москва механизмът не може да работи ефективно.

Димитров отбеляза, че България има възможности да се утвърди като предсказуем, предвидим и добронамерен съсед за всички народи, които ни заобикалят и по този начин действително да затвърди ролята си на стабилизиращ фактор на Балканите.

Външнополитическият анализатор каза още, че основна цел на България трябва да бъде развитието на черноморското сътрудничество и укрепването на военноморския флот.

„Заради ограниченията на конвенцията от Монтрьо на практика се ограничава създаването на флотилия на НАТО в Черно море и присъствието на велики морски сили като Съединените щати и Великобритания, поради което НАТО ще разчита изцяло на Турция, България Румъния. Двете страни си свериха часовника малко по-бързо от нас. Ние имахме разбирания, че Черно море трябва да бъде икономическо и туристическо пространство а не военно, което е правилно, но нападението на Русия срещу Украйна преобърна нещата и сега вече по друг начин се разглежда ролята на Черно море по отношение на регионалната и глобалната сигурност“, заяви Димитров.

Според него няма да бъде позволено Черно море да се превърне във вътрешно езеро на Русия.

„Развитието на военноморските флоти на България и Румъния е от особено голямо значение и ролята им все повече ще нараства. Фокусът на развитието на българските въоръжени сили в следващите години трябва да бъде в тази посока“, каза Детелин Димитров.

Запитан за проблемите в Западните Балкани, които пряко засягат България, и ролята на Сърбия в региона, той припомни същината и целите на доктрината „Сръбски свят“.

„Сръбски свят е едно продължение и развитие на идеята на руски идеолози, които развиха концепцията за „Руски свят“.

Намерението на „Сръбски свят“ е обединяване на всички сърби в една държава, а в тази посока е насочена политиката на лидера на босненските сърби Милорад Додик.

„Президентът на Република Сръбска е сочен като един от причинителите на сепаратистки уклони в Босна и Херцеговина и съвсем открито говори за отцепване на Република Сръбска, както и разпадане на държавата БиХ, създадена в следствие на подписаните Парижко и Дейтънско мирни споразумения. Додик не се притеснява да каже, че по-далечната цел е обединение на Република Сръбска и Сърбия. В последното му интервю за руската медия „Спутник“ той настоя да се свика общосръбски национален събор, на който да присъстват той, сръбският президент Александър Вучич, патриархът на сръбската православна църква Профирий, както и сръбски фактори в Черна гора и въз основа на това да се вземе решение за обединение на всички сърби и да се създаде, както той го нарече, „нещо като Велика Сърбия“, коментира Димитров.

„Това разбуни духовете и създаде опасения във всички страни на Балканите, което е твърде лошо, защото преначертаване на границите на Балканите неиминуемо ще мине през нови войни, а това на всяка цена трябва да се избегне“, подчерта той.

На въпрос на БГНЕС относно ролята на сръбското влияние в Северна Македония, Димитров отговори:

„В Македония на два пъти беше избегнат много сериозен въоръжен конфликт. Може би това беше единствената територия от бившата Югославия, в която не пукна една пушка. През 2001 г. беше назрял въоръжен конфликт с албанците, но той също беше туширан. И в двата случая принос в запазването на мира в Македония имаше България и то много съществен.“

„По времето на Слободан Милошевич е предлагано дори разпадането на Македония, подялбата между България и Сърбия и Гърция. Имало е дори случаи когато Милошевич е искал да изпрати войски в Македония, но твърдата позиция на България по това време е предотвратила кървав конфликт“, добави той.

Димитров подчерта, че България е заставала много твърдо в подкрепа на Македония и занапред ще стои зад нейната цялост и утвърждаване на международната политическа сцена, защото имаме интерес от самостоятелен независим партньор на нашата западна граница, с който да поддържаме добросъседски и приятелски отношения. /БГНЕС