Д-р Семерджиев: Служебният министър да се пребори парите за здраве да са 5,6% от БВП

Първостепенната задача на новия служебен здравен министър е да върне парите за здравеопазване на нива от 5,6% от БВП, такива каквито бяха през 2022 г.

Спешно трябва да се приеме и здравна стратегия с хоризонт 2030 г., за да не загубим пари по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Ако такъв план не бъде приет, няма да има втори транш и съответно ще пострадат важни проекти.

Трябва да се направят масови проверки на складове и аптеки, за да се пресече незаконният реекспорт на лекарства. Липсата им е изключително тежък проблем и унижение за българските граждани, които са принудени да ги купуват в чужбина.

Това заяви в интервю за БГНЕС д-р Илко Семерджиев, служебен вицепремиер и здравен министър през 2017 г.

Като първа задача той посочи възстановяването на парите за здравеопазване. „През 2022 г. то консумираше 5,6% от БВП. През 2023 г., когато застъпи кабинетът „Денков“ с министър Христо Хинков, средствата намаляха до 4,8%. Спадът от 0,8% е голям. Стеснената макрорамка е фискален риск за здравната система“, заяви бившият служебен здравен министър. Той припомни, че при 205 млрд. лв. БВП за тази година, имаме намаление от около 1,4 млрд. лв. „Това е изключително голяма сума, която беше нужна на общественото здравеопазване, за да може да се вдигне на крака, защото от години е в долна мъртва точка“, подчерта д-р Семерджиев.

Той призова новия служебен здравен министър отново да придвижи тази макрорамка към 5,6% от БВП, защото бюджетната процедура вече е започнала. „Тя по принцип започва през месец март на текущата година и ако сега не се положат усилия с новия финансов министър, ще имаме дефицити продължаващи не само тази година, но и през следващата и по-следващата“, предупреди д-р Семерджиев.

Ако знаем макрорамката на бюджета за здравеопазване, тогава ще можем да планираме и какви политики да проведем. Д-р Семерджиев припомни крилатата сентенция, която гласи: „Приоритети неподплатени с бюджети са просто мечти или илюзии“. Той препоръча да се постави акцент върху общественото здравеопазване в контекста на това, което преживяхме с пандемията от Ковид-19. „България не си извади поуките от това. В момента имаме ремисия, което не означава, че през есента и зимата няма да има нов бум. Това също не означава, че няма да се активират други вируси. В рамките на общественото здравеопазване противоепидемичните мерки трябва да бъдат концентрирани в специализирана институция. Някога имахме такъв фонд, който се занимаваше с противоепидемични мерки, необходимо е да се създаде пак. Най-малкото трябва да сме подготвени за подобен тип биологични войни“, съветва експертът.

Той отбеляза със съжаление, че не успяхме да разрешим проблема с недостига на лекарства в аптечната мрежа. „Виждаме, че месец след месец здравният министър издава забрани за реекспорт на инсулин, но инсулинът го няма и по аптеките. Това означава, че той стои в складовете, но той не седи там, за да му мине срока на годност, а имаме криминален реекспорт“, заяви той и добави, че така стои и положението с над 400 лекарства, които в момента липсват на пазара. Проблемът е във формулата на СЕСПА, която казва, че, ако има над 65% наситеност, реекспортът е разрешен. „Министър Хинков вместо да промени формулата, за което беше сезиран и от ДАНС, прехвърли топката на парламента, като поиска да му променят закона. Де-факто законът отлежа за приемане в НС, а мерки не се вземат“, заяви д-р Семерджиев.

Той препоръча следната мярка: масови проверки в складовете и аптеките. „И то не само от Изпълнителната агенция за лекарствата (ИАЛ), която, както знаем от години, не се справя с тази задача. В моя минал мандат през 2017 г. активирах НЗОК, ИАЛ, НАП, МЗ, включително поисках помощ от Агенция „Митници“. И тогава имаше недостиг на около 70 вида лекарства и за един месец ги свалихме до под 20, което означава, че има оперативни мерки, които не бяха приложени през тези 10 месеца“, посочи д-р Семерджиев.

Сериозен пример за лошо управление и провал е загубата на Протонния център за лечение на онкоболни, особено на деца. „България е световен рекордьор по онкозаболявания и да изпуснем Протонния център е буквално престъпление. Парите бяха осигурени по ПВУ. Поради мудни действия от страна на министъра, бяха отказани. Това се случи още през септември. В резултат на това за тази година има само индикативен бюджет от 2 млн. лв. в средствата за такъв Протонен център. Новият министър трябва спешно да ги увеличи поне с 50 млн. лв. за следващата година, за да се започне строителството. За по-следващата година трябва да се осигурят минимум още 130 млн. лв. за закупуване на апаратурата“, заяви д-р Семерджиев. Наличието на такъв център щеше на ни позволи да кандидатстваме за друго финансиране по европейския Антираков план и на практика да свалим тези кошмарни показатели, които имаме при онкоболните. „Ние сме три пъти над средните нива в Европа, не 30% над, а 300% над“, алармира д-р Семерджиев.

Според него имаме кадрови потенциал в здравеопазването, но явно нямаме управленски, което се доказва и от факта, че министър Хинков не се справи с кадровите назначения в болниците. „Законът изисква най-малко два месеца преди изтичането на мандата на директорите на публичните болници да се обяви конкурс. Министър Хинков го обяви, след това го отмени, след това отчасти го върна и след още няколко дни пак го отмени. На въпроса, защо го е направил след като са изисквания на закона, той отговори: така ми каза премиерът. Т.е. премиерът над закона ли е?“, попита д-р Семерджиев.

Заради липсата на адекватно управление, има голяма опасност да се демотивират младите лекари. Над 70% от практикуващите медицина в България са над 50-годишна възраст. По естествени причини те излизат от системата. Това създава невероятни рискове. Още по-кошмарна е тази ситуация при медицинските сестри. Д-р Семерджиев припомни, че в България има около 31 хиляди медицински сестри и около 29 600 лекари, т.е. съотношението е 1:1, а трябва да бъде 1:3.

„Можем да говорим за качествено здравеопазване когато това съотношение е спазено. Стратегическата ни задача е в близките години да обучим поне още 20 000 сестри, които да влязат в системата и тя да запази относителен потенциал за доставка на качествена услуга. Това към момента не се вижда от властта, не виждаме завишени числа в държавната поръчка нито за лекари, нито за медицински сестри. Т.е. когато говорим за кадрови проблем имаме го не само в управленския потенциал, но го имаме най-вече в средите на медицинските специалисти. Неговото разрешаване става бавно“, предупреди д-р Семерджиев. /БГНЕС