Чобанов: Правителството помисли, че Еврозоната е близо и отпусна бюджета, а това е погрешна стъпка
• От началото на 2023 г. със сигурност ще има увеличение на данъците
• 25 г. България се гордее със строга финансова политика, която за последните две години бе унищожена напълно
• Еврозоната ще донесе поскъпване, по-висок държавен дълг, а фискалните правила няма да се спазват
****
Опитът на всички новоприсъединени страни към Еврозоната показва, че равнището на цените конвергира (приближава се до тези в ЕС, бел. ред.) – това е единственият показател, по който тези икономики действително конвергират към ЕС, докато по отношение на доходите е възможно да има конвергенция, но е възможно и да няма. Защото от последните 8 присъединили се страни, включително Гърция, при половината има конвергенция, в другата половина няма. Така че този въпрос зависи от вътрешната политика в икономиката.
Идеята, че еврото ще ускори икономическата конвергенция – по отношение на покупателната способност и производителността на труда, просто не намира потвърждение, за съжаление. Оттам нататък трябва да се правят други структурни реформи, които са свързани със самото приемане на еврото. Може би присъединяването ще ускори реформите, но досегашният опит сочи, че промени трябва да се въвеждат преди самото приемане на еврото. Тоест, ако идеята е, че ще се присъединим и тепърва ще правим реформи, които да ускоряват икономическия растеж, това ще се случи много по-трудно. Стимулите за присъединяването към Еврозоната идват от това предварително да се подготви икономиката, и след това вече да се разчита на някаква инерция.
След присъединяването към Еврозоната обикновено в държавите нараства и държавния дълг. Тоест, там на практика липсва фискална дисциплина, политиката като цяло насърчава трупането на държавни дългове, реализирането на бюджетни дефицити, а и това, което виждаме в момента - по отношение на фискалните правила се въвежда възможност те да не се спазват. Всичко това сочи, че наличните в момента у нас фискални правила са доста по-строги отколкото средното за Еврозоната.
Така че не можем да очакваме някакво подобрение – тази дисциплина, която имаме ние в момента при наличието на Валутен борд, няма да я имаме в Еврозоната, и това може да повлияе по посока на задлъжнялостта на икономиката. Всъщност настоящото управление ни показва какво би се случвало, ако България беше в Еврозоната: до голяма степен техните очаквания, че присъединяването ще бъде съвсем скоро, ги кара да си мислят, че могат да си позволят настоящата политика: подобно нещо за България е изключително вредно, но промяната – за съжаление, дойде в негативна посока в България с разхлабването на фискалната политика. А именно тя в последните 25 г. беше едно от малкото достойнства на българската икономическа политика, но за съжаление в последните две години, особено с последната предвидена актуализация на бюджета, виждаме едно тотално разхлабване, което на първо време най-вероятно ще доведе и до увеличаване на данъчното облагане още от началото на следващата година – това увеличение на пенсиите означава допълнителни разходи за бюджета за догодина в размер на 3.7 – 4 милиарда лева, докато срещу него няма предвидено увеличаване на приходите. Два са вариантите: или увеличаване на осигурителната тежест, или увеличаване на максималния осигурителен доход. За да остане дефицитът в пенсионната система такъв, какъвто е в момента, увеличаването на пенсионните осигуровки трябва да е с поне 5 процентни пункта догодина.
Хърватия се оказа много по-готова за присъединяване към Еврозоната. Въпреки че е член на ЕС от 2013 г., а България – от 2007 г., властите в Загреб очевидно са имали много по-голямо желание за присъединяване към зоната. И при присъединяването си към ЕС, обаче, страната имаше значително по-високи доходи спрямо България, и сега през последните години те достигнаха тези неофициални граници за Съюза, които са около 70% покупателна способност спрямо средното за ЕС, и около 70% ценово равнище. За сравнение, в България тези стойности са съответно 55%.
Последните доклади по темата показват, че България няма готовност за присъединяване и по отношение на нормативната уредба – още в първите конвергентни доклади от 2008 г. са посочени конкретни неща, които България не изпълнява. Оттам нататък са минали много години и тези поправки не са направени, макар и да са формални. По-важното е, обаче, че реалната конвергенция не е направена, а заради това не се прави и номиналната – равнището на цените е все още сравнително ниско спрямо средното на ЕС, и процентът на инфлация у нас е доста висок. Това поставя България извън критерия. Бюджетния дефицит също е твърде висок, и макар да няма стартирана процедура по свръхдефицит, всеки може да види, че данните показват, че сме над 3-те процента. Тоест, дори и България да беше допусната в Еврозоната, това щеше да бъде едно напълно политическо решение. Точно това се случи и с Хърватия - не успяха да изпълнят критерия за инфлацията, но те пък промениха критерия за начина на отчитане на инфлацията, за да успеят да се вместят.
За съжаление предстоящата зима ще бъде тежка. През лятото ще има някакво успокоение на цените, но есента и зимата ще тръгнат нагоре – има някои фактори, свързани с високите цени на енергийните източници, задържането на административно определените цени от страна на КЕВР ще бъде освободено, тъй като след като не управлява правителството на Петков, не може да се очаква и КЕВР да води досегашната политика, това ще даде допълнителен тласък на инфлацията, така че нека хората да се подготвят за една нелека зима./БГНЕС
***
Димитър Чобанов, изследовател в Института по икономика и политики в УНСС. Анализът е направен специално за БГНЕС.