Черноморските държави готови да се възползват от климата след пандемията

Разположен на кръстопътя на три важни региона - Европа, Близкия изток и Централна Азия, регионът на Черно море е обявен от Съединените щати за територия от геостратегическо значение. През последните години той привлича вниманието на американските компании, които търсят алтернативни места за правене на бизнес - отчасти поради успеха на черноморските държави в създаването на благоприятен бизнес климат и предлагането на гъвкава производствена база. Тази тенденция се засилва от глобалните събития като търговската война между САЩ и Китай и най-вече от пандемията COVID-19.

Черно море граничи с шест държави, две от които България и Румъния са членове на ЕС, три - България, Румъния и Турция, са членове на НАТО, две страни – Грузия и Украйна, са кандидатки за членство в ЕС и НАТО и Русия. Регионът предлага редица икономически предимства, включително достъп и контрол на ценни природни ресурси, изгодни търговски условия и ефективни търговски пътища. От края на 90-те години на миналия век регионът е обект на засилен интерес не само от гледна точка на политиката, но и от страна на западните бизнес общности. Една от причините за това са нефт и газът в Каспийския регион, които привлякоха интереса на много частни и държавни компании. Инвестициите в добива на петрол са важен фактор, подчертаващ значението на региона в очите на западните държави, както в политически план, така и за бизнеса. Но колкото и да е решаващ въпроса с нефта, той далеч не е единственият фактор, допринасящ за икономическото значение на региона. Икономически предимства на Черно море Черно море и страните около него притежават огромен икономически потенциал. Между 2014 и 2019 г., както и предишните години, пряко свързаната с Черно море икономическа активност във всички крайбрежни страни се концентрира около няколко ключови сектора: корабоплаване и пристанища, риболов, туризъм и нефт и газ. Междувременно благоприятният бизнес климат в региона и добре образованата, висококвалифицирана и евтина работна сила привлича чуждестранни бизнесмени. Черно море се възползва от конкурентното си предимство в няколко аспекта. Непосредствената му близост до европейските пазари и фактът, че свързва Централна Азия и Близкия изток с останалия свят означава, че регионът има важно географско местоположение. В известен смисъл той функционира като мост, свързващ Западна Европа с динамичните страни от Изтока, спомагайки за засилване на сътрудничеството в областта на производството и транспорта. Регионът е разрастващ се пазар с голям потенциал за развитие. Освен това е важен център за енергийни и транспортни потоци, свързващ европейските, близкоизточните и централноазиатските страни с глобалните пазари. Украйна има 18 дълбоководни търговски пристанища и 11 търговски речни пристанища, свързани с морето. Най-големите морски пристанища на Одеса, Иличовск и Южен създават 60 % от общия оборот на товари през морските пристанища на страната. Черноморското крайбрежие на Грузия има и няколко морски пристанища, най-голямото от които е това на Батуми. В България корабоплаването е свързано предимно с транспортиране на нефт. Румънската Констанца свързва петролните региони с международните пазари. Турция има най-дългата брегова линия в Черно море, което дава на страната силно стратегическо предимство като пресечна точка на международните транспортни коридори Изток-Запад и Север-Юг. Това предлага също така потенциал за развитие на офшорна инфраструктура. Поради благоприятното географско положение на Турция, вътрешното и международното корабоплаване на къси разстояния е добре развито. Исторически Черно море е функционирало като кръстопът на голямо разнообразие от стоки, пътуващи през водите на Черно море до Европа, Централна Азия и Близкия Изток. Пристанищните градове, разположени на брега на Черно море, са се развили, независимо от поредици регионални конфликти и политически промени, както и от икономическия и политически преход на региона. Стабилността и просперитетът на региона са застрашени от различни геополитически проблеми. Независимо от това, продължават да се появяват нови икономически възможности и той се радва на редица предимства в сравнение с останалия свят. Черноморските държави разполагат с ресурси и средства за справяне с предизвикателствата на енергийната сигурност, регионалното сътрудничество, икономическите кризи и устойчивото развитие. Това, което липсва там, е подходящата политическа среда и подкрепа.

Черно море в пост-пандемичния свят След избухването на пандемията от COVID-19 и последващото безпрецедентно прекъсване на веригата на доставки, чуждестранните фирми започнаха да преразглеждат своите алтернативи. Доскоро повечето световни компании можеха да изградят свои мощности на веригата за доставки, изхождайки от възможността за свободно придвижване. Това им позволи да произвеждат стоки на места с най-ниски производствени разходи и да ги разпространяват по света. Този механизъм, обаче, вече е опорочен. Пандемията потказа уязвимостта на базирането на всички дейности по производството на едно място и разкри недостатъците на съществуващата система. Бързият отговор на много западни компании беше свързан с намирането на алтернативни места за производство. Както отбелязва „Файненшъл таймс“, „Стив Мадън прехвърля производството на дамски чанти в Камбоджа, Виетнам изсмуква част от производството на „Techtronic Industries“, а производителят на хардуер на Google Flex търси нови производствени центрове от Мексико до Малайзия“. Управлението в сложния геополитически пейзаж през този период на глобална нестабилност може да бъде трудно за бизнеса. Черноморският регион обаче е готов да се възползва от тази промяна и има потенциала да играе важна роля в предлагането на алтернатива за бизнеса. Икономически интереси на САЩ в Черно море Черно море е от стратегически значение за Съединените щати, тъй като е важна част от западната среда за сигурност, както и политически и логистичен център за демонстрация на сила спрямо уязвими райони извън басейна на Черно море. Интересите на САЩ в Черно море са фокусирани върху напредъка на демократичните и пазарните реформи, укрепването на икономическите връзки, създаването на енергийна диверсификация и осигуряването на по-чиста и по-устойчива околна среда за запазване на естествената красота и ресурсите на Черно море. Икономическото сътрудничество на Америка със страните от Черно море се засили през последните десетилетия. САЩ предоставиха на Украйна статут на пазарна икономика дадоха зелена светлина за увеличаване на търговските и инвестиционни възможности. В Грузия американската корпорация за финансиране на развитието (по-рано OPIC) разполага с голям инвестиционен портфейл на стойност почти 500 милиона долара с активи в областта на корабоплаването, банковото дело, производството, хотелиерството и енергетиката. САЩ работят с Грузия и по укрепване на икономическото сътрудничество и двустранната търговия, включително подобряване на бизнес климата в страната, защитата правата на интелектуална собственост и справянето с трудови спорове.

Търговията между САЩ и Турция скочи от 10,8 млрд. долара през 2009 г. на 20,7 млрд. долара през 2019 г., но остава умерена в сравнение с възможностите си. През 2019 г. президентите Доналд Тръмп и Реджеп Тайип Ердоган се договориха да работят за увеличаване на двустранния стокообмен до 100 милиарда долара годишно. Двустранният инвестиционен договор (BIT) между САЩ и Румъния влезе в сила през 1994 г. Румъния е привлекателна за американските инвеститори, заинтересовани от достъпа до европейския пазар, с относително ниските разходи и добре образованото в областта на технологиите население. Американски компании развиват бизнес в основните индустриални сектори в България, а САЩ и България имат договор за избягване на двойното данъчно облагане и двустранен инвестиционен договор. В средносрочен и дългосрочен план Черноморският регион има перспектива да се превърне в истински глобален център на Новия път на коприната и енергийния пазар, особено предвид настоящата среда и промени. Чрез насърчаване на сътрудничеството между черноморските държави и поемането на ангажимент да подкрепят преместването на веригата за доставки в пост-пандемичната ера, САЩ ще дадат допълнителен тласък на политически и икономически реформи в региона. Те имат готовност да предложат допълнителни възможности за инвестиции в инфраструктура, за да се противопоставят на китайската инициатива „Един пояс, един път“ и на руските амбиции в Черно море. Това важи особено за онези черноморски държави, които се стремят да хармонизират напълно своето законодателство с европейското и да се интегрират в евроатлантическите структури. /БГНЕС ---------- Нона Мамулашвили, Институт за Близкия Изток.