Учител на братята бил известният християнин Елеазар, който на едно жертвоприношение отказал на поробителя Антиох да яде свинско месо. Заради това старецът бил осъден на смърт. Същата участ последвала и седемте братя, които един след друг напуснали този свят в страдания и мъчения. Не била пожалена и майка им Соломония. Но Бог наказал злокобния цар, пращайки му страшна болест, от която телесата му окапали.
По стара традиция от 1 август започва отбелязването на дванадесетте дни на Макавей. Всеки един от тях се нарича на даден месец от годината. Първият е отреден за септември, тъй като на Симеоновден (1 септември) започва църковната нова година. Вторият е за октомври, третият – за ноември и т. н. И така до дванадесетия ден, който е отреден за август, но на следващата година. Така, проследявайки тези 12 дни, се гадаело какво ще е времето за цяла година напред. Ако през първия Макавей е дъждовно, то целият септември се очаквало да е с валежи. Ако през втория Макавей е топло – и октомври щял да е топъл.
Според традицията на празника всички зетьове отиват при тъста си на гости. Носят дарове и целуват ръка. Затова някъде наричат деня Зетьовден. Забранена е всякакъв вид женска домашна работа. Стопанките не предат, не тъкат и не шият, за да не нападнат вълци и мечки стадата на овчарите.
В Странджа пък празникът е известен като „Протягус“. Той се счита за най-горещия ден през лятото. Според поверието телата на всички покойници изгниват в гроба, тъй като „земята завира от жега“. За да не се мъчат много душите на мъртвите, още в ранно утро жените отиват на гробището и поливат обилно с вода упокойните места на своите близки.
От 1 август започва и Богородичният пост, който продължава две седмици до Голяма Богородица (15 август). В първия ден на поста в храмовете се прави водосвет, а от 1 до 13 август на вечерните служби се отслужва Богородичен параклис.
Най-строго се пости в понеделник, сряда и петък. В тези дни се препоръчва консумацията само на сурови плодове и неготвена храна. Във вторник и четвъртък – варени без олио (масло) гозби, а в събота и неделя се разрешава храна с растително масло и вино. На Преображение Господне (6 август) може да се яде риба./БГНЕС