Божидар Колов: Дискусия за мигрански проблем няма, има конспирации и фалшиви новини

Дебат между политиците за последствията от влизането в Шенген или за т.нар. „бежанска криза“ няма. Има конспиративни теории и фалшиви новини – от една страна, а от друга – обяснителен режим, че тези конспиративни теории не са верни. Няма дискусия в медийното пространство за това какво като държава трябва да правим по отношение на нашите граници и по отношение на интеграцията на хората, които търсят убежище в България.

Това каза в интервю за БГНЕС Божидар Колов, докторант и научен сътрудник към университета в Осло.

От години Колов е гражданин на света. Често пътува из Европа, последните няколко живее първо в Естония, а към днешна дата в Норвегия, където води лекции пред студенти. Разговорът ни засяга примитивния дебат на тема „Шенген“, който политици в България опитват да яхнат за няколко лайка в повече.

Какво чува страничният наблюдател и какво вижда Европейският съюз?

„Начинът, по който специално БСП и „Възраждане“ разказват т.нар. „бежански проблем“ е доста особен и заслужава внимание. Не, защото е истински проблем с мащаб, заслужаващ такова внимание, а защото насочва вниманието на техните избиратели към проблеми отвъд бежанския въпрос“, смята Колов.

Според него мигрантите се описват като „заплаха“, „нашествие“, „потоп“ – като някакъв вид трансгранична група от хора, която идва и ще промени порядъка на нашия живот.

„Това звучи като изтласкване на действително сериозни проблеми за българското общество, каквато е глобализацията, каквито са проблемите, които българската отворена икономика създава за не малка част от нашите съграждани. Това се прехвърля като метонимия върху бежанците, които идват да заместят образа на тези именно трансгранични елити, които нахлуват в нашия живот вече 30 години и променят нашия национален порядък, но ние не може да говорим за тях, а се обръщаме към уязвимите и слабите, които могат да понесат изключване“, посочи Божидар Колов.

Според докторанта от Осло дебатът в Западна Европа и в България в много отношения е сходен, включително и в скандинавските държави, където има сериозен антимигрантски дискурс, не само от крайнодесни партии, но и от системни.

Колов припомни за приетия през 2021 г. закон за миграцията в Дания, срещу който скочи и Брюксел, и ООН.

„Риториката по отношение на бежанците в България и Западна Европа доста си приличат. Различното е, че ако в България заплахата за етнонационалното разбиране на българите като общност, в Западна Европа то е заплаха за либералните ценности. В Норвегия, в Дания считат, че незападните мигранти заплашват социалната кохезия и ценностите като толерантност, като приемане на различните. Общото между България и Западна Европа е, че мигрантите и бежанците се разглеждат като хомогенна група, в която всички представляват някакъв тип заплаха“, коментира Колов.

„Скандинавският парадокс“

„Около 1/3 от населението на Осло не са норвежци, градът е отворен към чужденци, норвежката икономика има нужда от хора, но в същото време има сегрегация. Градът е разделен от река, която го разделя и етнически. И там се наблюдават настроения, каквито и в България. Например, когато в един клас има повече ромски деца, българските родители преместват децата си в друго училище, същото се наблюдава и в Осло. Сегрегацията в училища и по квартали е налична. Но ако проблемът у нас е обрисуван в етнически категории, в Норвегия е по-скоро на ниво религия“, коментира още Божидар.

Запитан защо според него скандинавските държави често са в класациите с най-щастливи граждани в света, а в същото време „Форбс“ нарежда Норвегия сред най-неприятните за емигранти, мнението му е, че това се дължи най-вече на т.нар. „държави на благоденствието“.

„Когато човек чувства сигурност, че няма да изпадне, няма да бъде изхвърлен зад борда и че има институционална мрежа, която да го предпази, тогава човек се чувства много по-спокоен. Това норвежците и финландците отчитат като щастие“, обясни Колов. Що се отнася до класацията за предпочитанията на емигрантите обаче, тя по-скоро се отнася за т.нар. „експати“, а не за хора на нефтените платформи или тези, които чистят риба.

Как изглежда България отвън?

„От вече много години България е в свободно падане и единственото, което може да се случи е да не бъде толкова рязко и стръмно. От това, което виждам като настроения сред хората и политиците, като обществен ресурс за промяна, не мога да направя извод различен от този, че сме в свободно падане. Това не означава, че България като република, като политическа общност, е обречена, но това ми се струва е усещането сред повечето хора и което възприемам и аз“, заключи Божидар Колов, който след разговора ни отново лети за Осло. /БГНЕС