БГНЕС с награда от БАН

Българската академия на науките награди Агенция БГНЕС в категория „Онлайн медии, информационни агенции, интернет медии“ за регулярно популяризиране на събитията в БАН и интервюта с учени. Наградата за 2022 г. беше връчена от акад. Юлиан Ревалски на главния редактор на Агенция БГНЕС Георги Пашкулев в деня, в който Академията отбеляза своята 154-годишнина.

„Благодаря ви много. За мен е чест да бъда тук – в най-старата българска национална институция, създадена още преди Освобождението на България. Пожелавам ви и занапред да развивате така успешно българската наука. Честит празник!“, заяви главният редактор на Агенция БГНЕС Георги Пашкулев пред присъстващите гости в зала „Проф. Марин Дринов“.

Заедно с него на тържественото събитие присъства и изпълнителният директор на Агенция БГНЕС Петър Колев.

Българската академия на науките е правоприемник на Българското книжовно дружество, учредено на 12 октомври през далечната 1869 г. в Браила, Румъния, чийто председател е уни-верситетският учен и историк Марин Дринов, за когото „без помощта на науката един народ никога не би достигнал да има значение за цялото човечество“, като тези думи и до днес ос-тават силно послание към учените от БАН. Деловодител на Българското книжовно дружество е един от основателите му – Васил Д. Стоянов. След Освобождението на България Българското книжовно дружество пренася дейността си в София и се налага като авторитетен научен център с богата обществено-културна и политическа дейност.

„Идеята на институцията е да обедини всички образовани българи и народни заведения. Преди да има свободна и независима държава проф. Дринов прозорливо посочва на бъдещите политически строители на България, че духовността и знанието са най-силната подпорка при всяко едно национално развитие и процъфтяване. Бих искал на днешния празник да отдадем почит на неговото име и дело“, каза председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски. Той подчерта, че оттук насетне верен на своя дълг, на възрожденската светител, с упорит труд и непоколебима вяра Марин Дринов работи за опазване и утвърждаване на тази кауза, което е било нелека задача, тъй като идеята е застрашена и от външни недоброжелатели, и от вътрешни напрежения.

Основателите на институцията и техните съмишленици осъзнават, че свободният народ трябва да бъде и образован, искат България да бъде управлявана от просветни политици. Те не са очаквали благодарности, а са гледали в бъдещето, като са работили неуморно, пестейки средства, за да построят сграда на Българското книжовно дружество, превърнало се в Академия на 6 март 1911 г.

„Марин Дринов настоява София да бъде столица на освободеното отечество. Авторитетът на проф. Марин Дринов като учен и основател на Българското книжовно дружество се оказва важен аргумент при взимане дългоочакваното решение за столицата“, подчерта акад. Ревалски.

Председателят отбеляза научните постижения на БАН. „Близо 40% от нашите публикации са в най-високата категория на специализираните издания“, посочи той и добави, че през изминалата година са издадени и излезли 39 патента и 36 полезни модела. През 2022 г. са сключени и 19 нови договора по Рамковата програма „Хоризонт“, успешно се изпълняват и 10 проекта по Националната научна програма „Вихрен“, както и 9 проекта по Националната научна програма „Петър Берон и ние“. „Академията е водеща организация в пет от националните научни програми, които се изпълняват в рамките на Националната стратегия за научни изследвания“, заяви той.

В заключение акад. Ревалски заяви, че паметта е важна, защото няма народ без памет, но и същевременно науката и ценностите трябва да изграждат бъдещето, защото и за икономиката, и за политиката, и за високите технологии трябва интелектуален елит. „Истинската цивилизация и напредък се изграждат със знанието и таланта на велики личности и се поддържат от много следващи поколения. И това е нашата голяма, нелека отговорност в съвременното общество“, цитира той проф. Марин Дринов, като призова за опазване на нравствените ценности на академизма. /БГНЕС