Правителствата, които се сменяха, не направиха много за реформирането на съдебната система на страната или всемогъщата служба на главния прокурор, за насърчаването на прозрачността и отчетността. Обвързването на потенциалното приемане на България в безвизовата Шенгенска зона със спазването на изискванията на нормативната уредба също не променя почти нищо. Според класацията на Transparency International, България е класирана като най-отслабената държава в ЕС и е сред най-бедните в блока. Тя слезе до 111-о място в Световния индекс за свобода на медиите през 2020 г.
Урокът, научен от гласовитите малцинства от българи, е, че промяната може да се случи само отдолу нагоре. Седем години след като излязоха на улицата, за да се съберат срещу назначаването на медийния магнат Делян Пеевски за директор на ДАНС, в България има много неща, заради които да се ядосаш, ако случайно вярваш във върховенството на закона и основните принципи на справедливост.
Борисов, който се издигна през 2000-те години като известен популист, обещал затвор за замесените в корупция, е защитник на пагубно статукво и партньор в олигархичен картел, преразпределящ парите от ЕС и другите публични ресурси. Той наблюдава от кулоарите, когато главният прокурор Иван Гешев все по-често прибягва до репресивни методи за арбитраж на бизнес съперничества или неутрализиране на политически противници. Въпреки че Гешев е обещал да предприеме твърди действия срещу корумпираните бизнес елити, той е избирателен по отношение на целите си, пропускайки да разследва ролята на Пеевски за фалита през 2014 г. на КТБ, четвъртия по големина кредитор в страната, докато същевременно е преследвал с усърдие критиците на медийния магнат.
Някои, включително българският президент Румен Радев, призоваха ЕС да заеме позиция. Говорителят на Европейската комисия изрази подкрепа за "правото на мирни протести", а американското посолство в София направи изявление, в което подкрепи продемократичните протести. Но по-нататъшната намеса на Европа може да влоши нещата.