Участниците в Консултативния съвет бяха запознати с обзор за тенденциите на вътрешния и международния зърнен пазар, както и с актуална информация за състоянието на посевите в страната след обследване, проведено в периода 24-30 март. Засетите площи с есенни култури през 2022 г. включват 1 184 307 ха пшеница, 115 612 ха ечемик, 7 514 ха ръж и 13 079 тритикале. От засетите 103 955 ха рапица в резултат на неравномерните валежи са пропаднали 8 659 ха.
Данните показват, че оценката на моментното състояние на обследваните посеви е „добра“ до „много добра“ за 83,0% от площите с пшеница (аналогично спрямо 2022 г. – 84,0%) и при ечемика 81,0%, аналогично спрямо предходната година. Фитосанитарното състояние на обследваните посеви се определя като добро. През следващите месеци, при наличие на подходящи агрометеорологични условия, подхранване на посевите и провеждане на растителнозащитните мероприятия, се очаква нормално развитие на есенниците. Предвид моментното състояние на посевите с пшеница и ечемик, се очаква формирането на много добра зърнена реколта през 2023 г.
Наличните складови запаси от пшеница достигат 3 070 102 т към 31 март, от царевица са 1 555 405 т и от черен маслодаен слънчоглед са 1 318 433 т.
Министър Явор Гечев посочи, че публикуваната за обществено обсъждане наредба за Централния регистър за проследимост на храните на практика цели да се електронизират процесът на внос на зърно, търговията и складирането, като агроминистерството очаква становищата на заинтересованите страни и е готово на диалог за усъвършенстване на текстовете.
От своя страна зърнопроизводителите заявиха, че в резултат на икономическата ситуация секторът е достигнал до критична точка и бъдещето му зависи от действията, които ще бъдат предприети в следващите месеци.
В заключение министър Явор Гечев коментира, че диалогът продължава, както и усилията на държавата в посока насърчаване на износа./БГНЕС