Атанас Капралов: Дължим на Яворов огромна почит

Дължим на Яворов огромна почит за всичко, което е направил за българската литература и въобще за България. Това каза директорът на Националния литературен музей Атанас Капралов, предаде репортер на БГНЕС.

Днес точно 105 години след ненавременната смърт на Пейо К. Яворов, Националният литературен музей организира поклонение пред гроба му. Пейо К. Яворов е погребан в Централните софийски гробища до съпругата му Лора Каравелова.

Атанас Капралов посочи, че много неща се казват и до ден днешен за Яворов, почти всяка година излизат нови и нови книги, които той следи с интерес. „Яворов е голяма фигура и в нашата литература, и въобще за България, защото той е голям революционер. Борил се е за обединението на българските земи, в един период от живота си дори успешно, освободени са няколко града по поречието на р. Струма и Места, чак до Кавала стигат, заедно с четирима души освобождават и Кавала. Това са интересни страници от нашата история“, разказа той.

Директорът на Националния литературен музей подчерта, че те преживяват и покрусата по-късно от Балканската война. „Яворов е свързан с Македоно-одринското революционно движение. Той е един от големите наследници, да не кажа най-големият наследник на Христо Ботев. Освен със стиховете си той остава и с това, което е правил за България като голям българин“, разказа Капралов.

На 29 октомври 1914 г. злощастният български поет изпи отровата, натисна спусъка и остави осиротял цял един народ, който и до днес се пита: "Защо мълчахме? Защо го изоставихме?". А той, Поетът - въпреки трагичната безизходица на живота си, дори през цената на смъртта - бе намерил сили да вярва в светлината:

Ще дойдеш ти, очакван ден.

Изгубих аз човешка мощ

в безсъница през дълга нощ.

Ще дойдеш ти, спасител-ден.

Разметнал пурпур и лъчи,

към вечността повил очи,

зора ще зазориш над мен.

("Ще дойдеш ти")

Атанас Капралов заяви днес, че Яворов е наистина с много интересна биография, която вероятно има все още някои неизяснени страни и неговите биографи до ден днешен се опитват да наредят пъзела на душата му. „Някои го правят по-сполучливо, други не чак толкова, но тя винаги ще представлява интерес за поколенията. Страшното е, че той си отива по един много тъжен начин, трагичен, принуден е да сложи край на живота си, за да изчисти името си от мълвата, че той е убиецът на Лора. Нещо, което мисля, че ние като българи трябва да изкореним дори съмнението си в подобно нещо, защото това, което дължим на Яворов е една огромна почит за всичко, което е направил за българската литература и въобще за България“, заяви Капралов. /БГНЕС