На 31 август се навършват 99 години от трагичната гибел на водача на ВМРО Тодор Александров.
Той е роден на 4 март 1881 г. в Ново село – махала на град Щип. През 1898 г. на 17-годишна възраст влиза в редиците на ВМОРО, за което заслуга има директорът на Скопската гимназия Христо Матов. Известно време Тодор Александров е учител в поробените територии. След Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) взима дейно участие във възстановяването на Организацията и участва на повечето конгреси. През септември 1911 г. Тодор Александров финансира от касата на ВМОРО издаването на в. „Вардар“ с редактор Данаил Крапчев.
Цялото лято на 1912 г. Тодор Александров е начело на малка чета, с която се движи в околностите на Кукуш и Солун. Непосредствено преди обявяването на Балканската война ръководи извършването на серия атентати в Солун и околностите му. По време на Междусъюзническата война Тодор Александров пише писмо до министър-председателя Иван Евстратиев Гешов и цар Фердинанд, в което се аргументира, че за ВМОРО автономията винаги е била едно от средствата за запазването преди всичко целостта на Македония с оглед на бъдещето ѝ присъединение към България.
По време на Първата световна война /1914-1918 г./ Тодор Александров е назначен като офицер за поръчки при щаба на дивизията със свободен достъп в кабинета на министър-председателя.
След войната Старио, както е наричан Тодор Александров, заедно с Александър Протогеров се заемат да възобновят работата на Организацията, но през 1919 г. са арестувани. След бягството си минават в нелегалност и заемат водеща роля в делата на ВМРО.
До 1922 г. Организацията успява да се справи с ширещото се разбойничество в Пиринска Македония, което е в разцвет в този дял на Македония след войната. Освен че четниците вече имат униформа, изграждат се околийски и окръжни ръководства, има пунктови началници, районни чети и милиция. ВМРО се превръща в „държава в държавата“.
На 31 август 1924 г. в Пирин планина над село Сугарево е убит Тодор Александров заедно с охранителя му Панзо Зафиров. Дейци на Организацията решават да ги погребат на това място.
Убийството му намери отзвук в цял свят. Освен вестниците в България и правителствени, и опозиционни, пресата в Хърватия, Румъния, Полша, Англия, Германия, Австрия, Швейцария, Франция, САЩ отдели място, за да се поклони пред паметта на този велик човек. Ето някои от оценките за него.
На 16 септември 1924 г. във в. ”Слово” проф. Никола Милев, учен, публицист, дипломат, активен деятел на ВМРО, роден в с. Мокрени, Костурско, написа:
„Извършено е едно от великите престъпления в българската история. Тодор Александров е убит. Един голям човек на нашето племе и на нашето време си отиде, последван от скръбта и сълзите на цял един народ. Защото целият му живот бе една непрекъсната и фанатична служба на един народен идеал. Народът в Македония, емиграцията македонска, тук в България, и далеко отвъд океана, пък и целият български народ не жалят само за трагичния край и за загубата на Тодор Александров, легендарния вожд на македонското революционно движение... фактът, че той още при живота си триумфално влезе в областта на легендата, показва колко е голямо неговото място в живота на съвременниците му...”
Енциклопедия „Британика” – Чикаго, Лондон, Торонто. 1944 г. Том I, стр. 583-584:
„Като младеж той взема участие в комитската дейност срещу Турция, ставайки един от най-прочутите водачи на българските групи в Македония. След като договорите, които приключиха Първата световна война, присъединиха неговата родна околия към Югославия, той идва в София и започва да организира старата ВМРО ( Вътрешна македонска революционна организация) срещу Югославия и Гърция. Самият Александров целеше една автономна Македония със столица Солун... Александров в продължение на много години бе некоронованият и абсолютен крал на българите македонци, които го почти боготворяха...”
Турският вестник „Джумхуриет”, цитиран от „Нувел Маседониен” на 15 X 1924 г.
„Денят в който беше направена панихидата за Т. Александров в Софийската катедрала, българската столица имаше извънредно тъжен вид. Магазините бяха затворени и на всички врати можеше да се чете: ”Траур за Тодор Александров”. Черни знамена се развяваха навсякъде. Новината за смъртта на легендарния шеф на Македония причини голямо вълнение в цялата страна...”. /БГНЕС
