145 години от рождението на поета Пейо Яворов

Днес се навършват 145 години от рождението на големия български поет Пейо Яворов.

Пейо Тотев Крачолов, по-известен като Пейо Яворов, е роден в град Чирпан на 1 януари (стар стил) 1878 година. Учи в гимназията в Пловдив, а след това работи в системата на българските пощи до 1901 г.

От 1897 г. е в контакт с Вътрешната македоно-одринска революционна организация. За пръв път влиза в Македония като четник на Михаил Чаков през 1902 година. Първоначално Яворов е редактор на различни издания, свързани с македоно-одринското революционно движение – „Дело“, „Свобода или смърт“, „Автономия“, „Илинден“. Първата му публикувана творба е стихотворението „Напред“ във вестник „Глас македонски“. Четник е на Яне Сандански и става един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф – „Гоце Делчев“ (1904). В 1909 година издава мемоарно есеистичната си книга „Хайдушки копнения. Спомени от Македония 1902 – 1903“.

В София Яворов става сътрудник и редактор на литературното списание „Мисъл“. През 1901 година издава първата си стихосбирка „Стихотворения“, чието второ издание от 1904 година е с предговор от Пенчо Славейков. В този период поетът работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния театър. Плод на работата му в театъра са две пиеси – „В полите на Витоша“ (1910) и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ (1912).

През 1906 г. се влюбва в Мина Тодорова, сестра на П. Ю. Тодоров, но тя умира от туберкулоза. През 1907 г. излиза втората му стихосбирка „Безсъници“.

След 1908 г. той окончателно се посвещава на националноосвободителното движение и ВМОРО. Става доброволец в Македоно-одринското опълчение по време на Балканските войни /1912-1913 г./ и е избран за първия кмет на Неврокоп след неговото освобождение.

Фатална се оказва любовта на Пейо Яворов към Лора Каравелова, дъщеря на премиера Петко Каравелов. Бурната им любов има трагичен край. На 29 ноември 1913 г. тя се застрелва. Яворов е съкрушен и прави неуспешен опит за самоубийство. На 29 октомври 1914 г. поетът изпива отровата, натисна спусъка и оставя осиротял цял един народ.

-------------------

Хайдушки песни

На Гоце Делчев

I

Ден денувам - кътища потайни

нощ нощувам - пътища незнайни;

няма тато, нито мама -

тато да ругае,

мама да ридае...

Леле моя

ти Пирин планино!

Море черно

цариградско вино.

С враг врагувам - мяра според мяра,

с благ благувам - вяра зарад вяра;

нямам братец, ни сестрица -

братец да ме хвали,

а сестра да жали...

Леле моя

сабя халосия!

Море люта

одринска ракия.

Бог богува - нека си богува,

цар царува - века ли царува?

Нямам либе, първа обич -

мене да очаква

и да ме оплаква...

Леле моя

пушка огнебойка!

Море тънка

солунска девойка.

II

Да бяха, либе, да бяха,

да бяха злато ковано

твоите руси косици...

Мяна бих сторил мило за драго

хранена коня,

мяна за благо,

турци да гоня!

Да бяха, либе, да бяха,

да бяха огън елмази

твоите черни очици...

Мяна бих сторил мило за драго

пушка бойлия,

мяна за благо,

турци да бия!

Да бяха, либе, да бяха,

да бяха маргар мъниста

твоите бели зъбици...

Мяна бих сторил мило за драго

сабя по воля,

мяна за благо,

турци да коля!

III

- Хубава горо - пусия,

де гиди пушка бойлия.

Връщат се хора от пазар,

мина ще Лазо чифлигар;

ей бука листи отрони -

куршум ще Лаза догони,

войводо.

- "Връщат с хора от пазар,

мина ще Лазо чифлигар;

бре бука листи отрони -

прокоба.

куршум ще Лазо догони

за в гроба...

А палмък ми пали главата,

мъка ми мъчи душата,

дружино."

- Пръте за крушка трънушка,

де гиди клетва хайдушка.

Знаен е Лазо по света,

черен изедник и в кръвта;

ей зло на злия въздава

юнак, що шета за слава,

войводо.

- "Знаен е Лазо по света,

черен изедник и в кръвта;

бре зло на злия въздава -

и нека! -

Юнак, що шета за слава

навека...

А жал ми е жалост-умора,

Лазова щерка изгора,

дружино."

IV

Сън сънуваш, ой нерадост,

опустяла младост,

гроб в усоя, гроб сирашки

под шумата гъста.

И на гроба, ой нерадост,

опустяла младост,

кръстоклоне - кръст юнашки,

и пиле на кръста.

Заран пиле, ой нерадост,

опустяла младост,

пей, нарежда как сирака

сирашки е минал.

Вечер пиле, ой нерадост,

опустяла младост,

пей, нарежда как юнака

юнак е загинал.

Сън сънувах, ой нерадост,

опустяла младост,

сън сънувах, сън прокоба -

сънувах си гроба...