1000 години българска памет: Гробът на цар Самуил на остров "Св. Ахил"

Една от най-красивите базилики на Първото българско царство, построена от Цар Борис I, носи огромна част от българската история на малкия гръцки остров "Св. Ахил". Базиликата наподобява архитектурата на Голямата базилика в Плиска днес. По времето на Цар Самуил базиликата на острова е главният храм на Българската патриаршия. Там някога е погребан българският цар Самуил, разказва репортер на БГНЕС.

Тази година през октомври се навършват 1008 години от неговата смърт.

Той умира при вида на своите ослепени войници.

Историята на откриването на гроба на българския владетел е любопитна: през 1965 г. професорът от Солунския университет Николаос Мицопулос се вслушва в предаваната от поколение на поколение легенда, че в развалините в района на остров Св. Ахил в Малото Преспанско езеро се намират кулата, фурната и помещението за войската от резиденцията на последните владетели от средновековната българска държава. При начални разкопки на базиликата „Св. Ахил“, намиращата се в североизточната част на острова, легендите се потвърждават.

Така професор Мицопулос започва разкопки и през 1969 г. открива четири саркофага, изградени изцяло от мраморни плочи. Под свода на гробница е открит скелетът на 160-сантиметров мъж, облечен в пурпурни дрехи. Впоследствие антрополозите определят възрастта на починалия на около 70 години. Главата му е поставена на възглавница от керемиди, а върху нея вероятно е имало и друга от скъп плат. Под лявата и върху дясната му ръка се намират останки от плетена позлатена ризница, на гърдите и около таза са оцелели фрагменти от много скъпа златотъкана дреха. Това е царска дивитисия, която е най-тържественото императорско облекло по това време. Брокатът е изтъкан от памук и копринени нишки, обвити в сребро и злато, по нея са запазени сърмени везби и големи медальони с вписани в тях двойки папагали, свързани с крилете си и с глави, обърнати навътре, с розети в началото на крилата.

Впоследствие при изследването на скелета е намерено увреждане от бойна рана на лявата лакътна кост. Според легендите по време на битката при Сперхей през 997 година българският цар Самуил е ранен именно в лявата ръка, професор Мицопулос стига до извода, че това е неговият скелет. Останалите три гробници са намерени празни, професорът предполага, че там може да са погребани последните двама владетели на Първото българско царство – Гавраил Радомир (1014-1015) и Иван Владислав (1015-1018). До тях се намира и саркофаг с мощите на Св. Ахил, които са пренесени след завладяването на Лариса.

А базилика „Св. Ахил“ е една от най-внушителните сгради от Първото българско царство, с внушителни размери от 30 на 50 метра и площ от 968 квадратни метра.

Днес костите на българския цар се съхраняват в Музея на византийско изкуство в Солун./БГНЕС