Проф. Пламен Кинов: НЗОК да реимбурсира или финансира на 100% имплантите за ортопедия и травматология

Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) трябва да реимбурсира или финансира на 100% имплантите за ортопедия и травматология.

Това заяви в интервю за БГНЕС проф. д-р Пламен Кинов, началник на Клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“.

С него разговаряме за заболяванията на костната система, какви са причините за тях, за профилактиката, за методите на лечение и нововъведенията в практиката.

Проф. Кинов обясни, че заболяванията на опорно-двигателния апарат са сред най-честите в практиката, те са на трето място след заболяванията на респираторната система и сърдечно-съдовите заболявания. В Клиниката по ортопедия и травматология най-често лекуват травми на опорно-двигателния апарат.

Заболяванията на опорно-двигателния апарат се дължат както на възрастовия фактор, така и на начина на живот и хранене. „Травматизмът е изключително чест“, каза специалистът и посочи, че има различни видове травматизъм – при спорт, при работа на вилата или тежки пътнотранспортни травми, които не са толкова чести.

Еднообразни движения, като например работа с компютър и мишка водят до претоварване и болки в китката и в рамото, както и до болки във врата, когато работата изисква да стоим основно на бюро.

„Т.нар. износване на ставите също е много често. То е възрастен феномен и в резултат на стареенето на организма, ставите също се износват. Имаме и счупвания пак в напреднала възраст, които са в резултат на остеопороза“, отбеляза проф. Кинов.

Профилактика на костната система, също както и при много други заболявания, има.

Движението е изключително важно. „Съветваме нашите пациенти, изобщо хората да се движат“, подчерта ортопедът. Той добави, че афоризмът „Движението е живот“ е истина и допълни, че добрата двигателна активност, извършването на физически упражнения помагат за доброто функциониране на организма и на опорно-двигателния апарат.

Балансът предпазва от травми. „В различни ситуации, ако ние имаме добра координация, добър баланс, в добра спортна форма сме, травматизмът е много малък“, обърна внимание специалистът, като уточни, че при пациенти, които се движат и са с по-големи физически натоварвания рядко се наблюдава остеопороза, т.е. имат добра и издръжлива костна структура, която не се чупи при травми.

Важен е и хранителният режим. Проф. Кинов съветва да не се прекалява със сладки и захари и препоръча да се приемат протеини и витамини от плодовете и зеленчуците, тъй като те помагат за правилното функциониране на организма. „И вече може да включим и добавки, които са най-общо казано за костите – калций не толкова, колкото витамин D“, уточни той. Ортопедът препоръча и хондропротекторите за предпазване на ставите от износване.

Проф. Кинов сподели, че е скептично настроен към свидетелства или методи на лечение, които не са доказани. „Лечение на артрозата обикновено е симптоматично. Физиотерапията, обезболяването, промяната на начина на живота, двигателната активност помагат за забавянето на процеса на артроза, но нямаме ефективно лечение да предотвратим започнала артроза“, обясни специалистът и добави, че в крайните стадии се налага оперативно лечение.

Технологиите навлизат активно и в медицината. В Клиниката по ортопедия и травматология разполагат и използват компютърна навигация при колянно протезиране. Роботиката също предстои да влезе в България.

Минимално инвазивните операции са все по-предпочитани, тъй като травмата е по-малка, по-щадящи са и не засягат мускулите.

В петък в Клиниката по ортопедия и травматология ще се проведе курс за минимално инвазивно протезиране с преден достъп на тазобедрената става.

„Протоколите за бързо възстановяване, които използваме, т.е. пациенти след оперативно лечение по-бързо да се възстановяват – също е едно нововъведение“, заяви проф. Кинов и обясни, че пациентът още в деня на операцията е изправен и вертикализиран, на другия ден започва активна рехабилитация, след две седмици се свалят конците, за да се види, че раната е добре и той вече може да си кара колата, но е важно той да спазва указанията на лекаря.

В Клиниката по ортопедия и травматология в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ са отворени към новостите. „Всички нововъведения, които са в практиката, ги въвеждаме максимално бързо в нашата страна. Предстои роботизация да вкараме, имаме преговори в тази посока“, каза проф. Кинов и обърна внимание, че разчитат много на обучението и постоянно провеждат курсове.

Предстои закупуване на тренажор за виртуални операции, за да могат специализантите да се обучат и придобият уменията, техниката, стъпките на операцията, а впоследствие да ги прилагат и в практиката.

Фокусът на Клиниката по ортопедия и травматология е върху лечението на усложненията на протезиране. „Ние сме реферативен център за страната, т.е. към нас се пращат случаите, когато имат проблеми след протезиране и това е т.нар. ревизионно протезиране“, отбеляза проф. Кинов.

Първичното протезиране на тазобедрена колянна става е една от най-успешните операции. „Тазобедреното протезиране беше наречено операцията на ХХ век. Годишно по света се извършват над един милион такива интервенции“, добави ортопедът. Той поясни, че целта е след операцията тези пациенти да живеят живота си безпроблемно и да не се стига да смяна на изкуствената става или ревизионно протезиране.

Именно на това е посветена и конференцията, която ще се проведе в петък и в събота в столицата, където ще бъдат дискутирани проблемите, които могат да настъпят след протезиране и как да не се допускат усложнения след операция и да не се стига до смяна на изкуствената става.

250 са специалистите, които са се записали за участие в едно от най-голямото ортопедично научно мероприятие за годината, като на място също ще има възможност за регистрация. 30 са лекторите от страната, а 10 от чужбина – всички те са водещи специалисти в тази патология. Освен широко застъпени дискусионни групи, ще има и практически упражнения, където ще бъдат проведено обучение по техниките на ревизионно протезиране.

„Ще има и виртуална реалност, т.е. симулиране на операциите чрез изкуствен интелект, за да може нашите специализанти да тренират и да усвояват нужните умения, които след това да прилагат“, издаде проф. Кинов и допълни, че ще има и обучение с 3D виртуална реалност, която е един полезен инструмент за по-точно извършване на оперативни интервенции в областта на ортопедията и травматологията.

Времетраенето на една такава операция зависи от обема и от сложността в зависимост от това дали състоянието на пациента е по-тежко или по-леко. Първичното протезиране е в рамките на 40 минути до час и половина, два часа, а ревизионното протезиране трае между два до четири часа.

Проф. Кинов е категоричен, че в своята практика винаги изхожда от това да запази ставата и функцията на организма. „Аз смятам, че Бог е създал най-добре човешкото тяло, така че никога не подхождаме директно към оперативно лечение, винаги използваме възможностите на консервативно, т.е. с помощта на кинезитерапия, на физиотерапия, на лекарства да можем да възстановим организма и да запазим функцията на нормалната става“, заяви той.

Специалистът коментира, че в България по отношение на ортопедия и травматология НЗОК поема лечението в болнично заведение. „В болница Касата финансира лечението, като мисля, че не е достатъчно, още повече с галопиращата инфлация последните години по времето на COVID и след COVID“, каза той.

„Имаме голям дълг към пациентите“, заяви проф. Кинов, като обърна внимание, че НЗОК реимбурсира частично имплантите и голяма част от цената на импланта пациентът я плаща от джоба си, което е непосилно за някои от пациентите и ограничава достъпа до лечение.

По думите му достъпът в България до ортопедично лечение и фрактури, и протезиране е ограничен поради това, че пациентите си заплащат имплантите или голяма част от стойността им. „Мисля, че Касата би трябвало да поеме изцяло стойността на имплантите и това е при първични операции, да кажем счупване или протезиране. Обаче, ако имаме една ревизионна операция, тогава цената на импланта е много по-голяма и това е непосилно за някои пациенти, защото това са възрастни пациенти. Тези, които стигат до протезиране, са на края на живота си или пък след активна трудова възраст, т.е. повечето от тях нямат доходи, с изключение на пенсията си, и са силно затруднени да финансират лечението си, а точно те се нуждаят от това лечение, поради силната болка са инвалидизирани, така че нашето мнение е, че трябва да се реимбурсират или финансират на 100% имплантите за ортопедия и травматология“, каза още той.

В заключение проф. Кинов призова да се движим и да водим активен начин на живот, тъй като това е ключът към здравето. /БГНЕС