“От младостта си се занимавам с цветове, ритъм, композиция, това е така наречената заложба, която човек носи в себе си и която понякога може за изрази. Опитвам се да правя хубава, сочна живопис, която да има място в живота на обществото и творбите, които съм решил, че могат да бъдат изложени общуват с хората и би било още по-хубаво ако станат част от техния живот.” Това заяви в интервю за БГНЕС художникът Левент Море.

“За първи път посещавам творчеството на Левент Моне и съм много впечатлена, защото досега не бях виждала толкова интересна изложба. Най-силно впечатление ми направи абстракционизмът и усещането за много свежест, много светли цветове и изящната пъстрота”, коментира и Елисавета Шапкарева, посетителка на изложбата.

В Галерия “Анел” столичани могат да вкусят от творчеството на Левент Море чрез изложбата му “Световидения”, в която могат да видят “Зашеметяващ изумруд”, “Пак съм вятъра”, “Тревожно усещане”, “Предчувствие за буря” и още 13 картини и да се насладят на касета с 12 многоцветни литографии с отпечатъците на художника.

Първата си самостоятелна изложба художникът Левент Море подрежда през 1992 г. в Националната галерия за чуждестранно изкуство в София. Тогава той e увлечен в работата си в полето на монохромното, разгръщайки идеите си върху голямоформатни платна и хартия със средствата на живописта и графиката. Едно впечатляващо първо встъпване в художествения живот у нас в годините, когато България пое по пътя на своя дълъг и в много отношения тревожен преход към настоящото ни съвремие.

Тази изложба обаче е и своеобразен маркер за присъствието на автора в собствената му родина. Подредена в заличената днес от културната инфраструктура на страната ни Национална галерия за чуждестранно изкуство, тя сякаш легитимира Левент Море като чужденец в родината му. Но тук, както пише Георг Зимел, имаме предвид чужденец, но „не в многократно използвания смисъл на бродещия, който днес идва, а утре си отива, а в смисъл на този, който днес идва, а утре остава – така да се каже, на потенциалния бродещ; на този, който, макар и да не е продължил пътя си, не е преодолял напълно разрива между идване и отиване“.

Днес, 30 години по-късно, Левент Море се явява с новата си самостоятелна изложба. Извървял собствения си преход, той вече е друг. Завладян от обаянието на цветовете, опитомил експресивния жест и майсторството на композицията, той извежда върху новите си платна визуални идеи, които макар да са провокирани от конкретното и да са изведени до абстракция, в тях всякога прозират белезите на натурата. Деликатно, непринудено, привидно въображаемо.

Но Левент Море остава в нещо и все същият. Три десетилетия по-късно той продължава да мисли, живее, работи като чужденец. Но не като жест на претенция, в потвърждение на полученото отвъд границите на родината художествено образование, а като същностна потребност, позволяваща му да опази, съхрани, а сетне и да въплъти в платната си бродническата си нагласа към действителността. Действителност, към която, приспособиш ли се, сетивата за големите непреходни стойности на битието всякога помръкват. /БГНЕС