Един-единствен ден превърна Джордж Сорос в легенда. На 16 септември 1992 г., останал в историята като „Черната сряда“, мениджърът на хедж фонда спечели над 1 милиард долара, докато британското правителство на премиера Джон Мейджър претърпя едно от най-тежките поражения в икономическата си история. Сорос заложи срещу британския паунд и спечели. Английската централна банка, която отчаяно се опитваше да защити валутния курс, капитулира и беше принудена да девалвира паунда. За Великобритания това беше унизителен удар по престижа, а за Сорос - началото на митичната му репутация, .

Залогът обаче далеч не беше хазартен. Сорос и тогавашният му главен стратег Стенли Дракенмилър стигат до извода, че британският паунд е структурно надценен в рамките на европейската валутна система. Великобритания се бори с висока инфлация и слаб икономически растеж, докато германската Бундесбанк повишава лихвените проценти. Системата не може да издържи дълго. Сорос заема паунди на стойност около 15 милиарда долара, продава ги и след последвалата девалвация ги изкупува обратно на по-ниска цена. Печалбата надхвърля 1 милиард долара само за един ден.

Изненадващо обикновен инвестиционен портфейл

Днес 94-годишният Сорос отдавна е нещо повече от човекът, „който разби Английската централна банка“. Неговият Quantum Fund десетилетия наред беше сред най-успешните хедж фондове в света.

От 2011 г. насам Soros Fund Management официално управлява единствено семейното богатство. Компанията вече не е публичен хедж фонд, но като голям институционален инвеститор продължава да подава тримесечни отчети до американската Комисия по ценните книжа и борсите за притежаваните акции. Така част от портфейла остава публично достъпен.

Според последния отчет стойността на активите възлиза на около 8,6 милиарда долара, разпределени в 244 позиции.

Онези, които очакват да открият колекция от сензационни залози, вероятно ще останат изненадани. Петте най-големи позиции са в Amazon, Alphabet, Salesforce, TKO Group Holdings и Microsoft. Това са утвърдени технологични компании, които могат да бъдат открити и в портфейлите на много индивидуални инвеститори.

Портфейлът е значително по-диверсифициран от този на фондация „Бил и Мелинда Гейтс“. Със своите 244 позиции той е почти противоположност на концентрирания инвестиционен залог. Освен акции включва борсово търгувани фондове (ETF), облигации и опции, което показва, че Soros Fund Management и днес търси възможности както при покачване, така и при спад на пазарите.

Ливъриджът като ключ към успеха

Именно тук се крие същността на инвестиционния подход на Сорос и основната разлика спрямо инвеститори като Уорън Бъфет или Бил Гейтс.

Сорос не е класически инвеститор, който купува подценени акции и ги държи дългосрочно. Той е макроинвеститор. Анализира глобалните икономически процеси - лихвени проценти, валутни курсове, политически събития - и въз основа на тях преценява кои пазари или валути ще бъдат под натиск и кои ще спечелят.

За целта използва ливъридж, като заема средства и инвестира суми, надхвърлящи собствения му капитал. Това увеличава потенциалната печалба, но също така и риска от сериозни загуби.

За дребните инвеститори това е важен и донякъде отрезвяващ урок. Истинските източници на богатството на Сорос трудно могат да бъдат копирани. Валутни операции от подобен мащаб са практически недостъпни за обикновените вложители. Използването на ливъридж пък е довело до фалита на немалко инвеститори, опитали се да имитират професионалните трейдъри.

Освен това дори Сорос не е бил застрахован от грешки. През 1999 г. например той залага преждевременно срещу дотком бума и губи няколко милиарда долара. Балонът действително се спуква, но твърде късно за него.

Пазарите невинаги действат рационално

Причината днешният портфейл на Сорос да изглежда сравнително консервативен е проста. Най-мащабните му макроикономически залози почти не се виждат в публичните отчети. Валутните позиции, лихвените сделки и късите позиции срещу цели пазари не подлежат на същото разкриване.

Това означава, че публично достъпната информация показва само малка част от реалната стратегия и вероятно най-малко впечатляващата част от нея.

Какъв е изводът за индивидуалните инвеститори?

На първо място, Сорос рано осъзнава, че пазарите невинаги функционират рационално и че политическите грешки често създават инвестиционни възможности. Това е ценен начин на мислене, дори когато не разполагаш с милиарди долари за инвестиции.

Друг важен урок е значението на диверсификацията. Днес Сорос не разчита на единични грандиозни залози. С портфейл от 244 позиции той е по-добре диверсифициран от някои пасивни фондове. Присъствието на ETF-и също показва, че дори един от най-известните активни инвеститори в историята използва пасивни инвестиционни инструменти.

Истинското наследство на Джордж Сорос за дребните инвеститори обаче не е конкретният портфейл, а начинът на мислене. Вместо да купуват акции само защото изглеждат евтини или защото всички останали ги купуват, инвеститорите трябва да разбират икономическата среда, в която влагат средствата си.

Онзи, който не отчита влиянието на лихвените проценти, инфлацията или геополитическите промени върху своите инвестиции, действа на практика на сляпо. Сорос винаги е подхождал по различен начин. Дали това носи по-добри резултати от обикновен индексен фонд в дългосрочен план е отделен въпрос. Но подобен начин на мислене едва ли би навредил на който и да е инвеститор. | БГНЕС