В родния град на Димитър Талев Прилеп се намира един от най-красивите български възрожденски храмове "Свето Благовещение Богородично“, предаде репортер на БГНЕС.
През 1835 година турските власти издават разрешително /клике булгар ортодокс милети учун/ за "построяването на църква за българския православен народ“. Църквата "Свето Благовещение Богородично" е изградена през 1838 г. от прилепските майстори Коста Лауцо и Ристе Тасламиче и е осветена от митрополит Герасим Пелагонийски. Инициативата за изграждането й е на водача на Прилепската българска община Хаджи Христо Дамянов Логотет, който успява да издейства в Цариград ферман за нея. Първата камбана е дарена от Фота, патриотична и милосърдна българка.
Известният български историк, публицист и фолклорист от Прилеп Коста Църнушанов за храма в родния си град пише следното: Отвън тя е сравнително ниска, за да не дразни турците с външния си величествен вид. Затова пък основите ѝ са спуснати няколко метра по-дълбоко. По този начин, снишавайки се отвън, тя се извишава вътре огромна, висока, с допълнително изградени галерии за женското отделение.
На 5-ти ноемврии 2023 г. в църквата „Св. Благовещение“ йерарси от три балкански държави отслужиха съвместна св. Литургия. Празничната литургия в деня на св. апостол Яков, брат Господен бе отслужена от македонския митрополит Петър, Старозагорски митрополит Киприан и бившия митрополит на Арта Игнатий от Гръцката църква.
Ден по-рано, на Архангелова задушница, в църквата „Св. Георги“ в с. Цапари бе отслужена заупокойна панихида от митрополит Киприан и митрополит Петър „в памет на българските воини, загинали и погребани на територията на днешна република Северна Македония“.
По време на пътуването на членовете на Академичния съвет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1941 г. в старопрестолния български град Прилеп акад. Иван Дуйчев произнася речта си „Прилеп в нашето минало“. В нея той казва следното: "Прилеп има славно минало, чрез което прилепчани са били винаги един от стълбовете на българщината. А българската народност ще бъде крепка и ще пребъде само когато тези стълбове са здрави и непоклатими. Миналото е живо наследие, а не мъртва приказка само тогава, когато ние сме достойни за него. А един народ е достоен за своето минало, ако може да притури нови и светли имена и дела към имената и делата на бащи и деди. Нека се покажем достойни за нашето минало в новата борба за утвърждаване и възвеличаване на българщината! В това ще участвуваме, както и досега, всички: вие, майки, сестри и девойки, които така свято пазихте до днес нашия хубав български език, нашата вяра, нашите обичаи и нашата украса – за да ги предадете на чада и внуци; вие, бащи и братя, които с кървави страдания бранихте от враговете толкова дълго и така всеотдайно всичко българско. Само когато запазим бодър и крепък този дух на българщината, ние ще пребъдем единни и мощни!“
Всеки вярващ и посетител днес може да види със собствените си очи българските следи по стените на "Свето Благовещение Богородично“. /БГНЕС
