В международните отношения има едно неписано правило: да успееш да подведеш, заблудиш или измамиш някого е също толкова опасно, колкото и да не успееш да го направиш. Ако измаменият впоследствие открие истината, е възможно да прибегне до отмъщение при стриктно прилагане на международното право.
Особено опасно е, когато измамите се използват от висшите длъжностни лица на малки субекти по отношение на големи субекти, било то държави или международни организации. Такава степен на безотговорност могат да проявят само пълни дилетанти. Сръбският президент Вучич успя със своята примитивна, невежа и автократична политика да въвлече Сърбия в този лабиринт. За какво всъщност става въпрос?
Какво очакваше Западът от Вучич?
След разпадането на държавната архитектура на Балканите през 90-те години на миналия век и продължаването на нейното пренареждане през първото десетилетие на този (възстановяване на държавността на Черна гора и обявяване на независимостта на Косово), Сърбия, като най-голямата страна в региона, се оказа изправена пред исторически избор. Вариантите бяха два - да се превърне в надежден фактор за стабилност и прогрес в тази част на света, приемайки стандартите и принципите на съвременната цивилизация, видими преди всичко в обсега на Европейския съюз, или да остане в капана на ретроградни идеи и политики, митомания и мегаломания.
Западът очакваше от Вучич преди всичко отклонение от великосръбския, националистически дневен ред, който обуслови кървавата трагедия от 90-те години. След това поиска изграждане на реално демократично общество с върховенство на закона и правова държава, насърчаване и защита на универсалните човешки права и свободи и застъпничество за равенството на хората пред закона.
Може би очакванията са били твърде големи
След тези основни принципи, които биха насочили Сърбия към Европейския съюз и Запада, от Вучич също се очакваше да изгради устойчиви отношения с властите в Прищина, което в крайна сметка да доведе до нормализиране на отношенията и евентуално признаване на независимостта на Косово от страна на Белград. Освен това Съединените щати и Европейският съюз търпеливо изчакаха Вучич да се отклони от деструктивната политика на Русия, насочена към Западните Балкани, с цел предизвикване на нестабилност и напрежение, колкото е възможно по-далече от нейните маргинални линии на приоритетни интереси. Вашингтон и Брюксел прогнозираха, че Вучич може да се превърне в основен гарант за стабилността и сигурността на тази част от Европа, имайки предвид размера на Сърбия спрямо нейните съседи.
Германия беше избрана за успешното прилагане и наблюдение на западната политика спрямо Вучич. Нищо странно, ако се вземе предвид крайно негативното отношение на сръбския народ към САЩ, но и към Великобритания, след въздушната кампания на НАТО през 1999 г.
Белград така и не призна легитимността на бомбардировките, които дойдоха в отговор на сръбските военни престъпления и престъпления срещу човечеството.
Какво даде Вучич на Запада?
Вместо очакваните и обещани програми и резултати, Вучич предостави във вътрешен план своята авторитарна, недемократична, неконтролирана и неограничена власт. Това се проявява в манипулиране и кражба на избори, незаконен контрол върху съдебната система, службите за сигурност и медиите, тормоз над независими журналисти и критични интелектуалци, корупция и престъпност с безпрецедентни размери.
Във външната политика Вучич безмилостно работи за унищожаване и дестабилизиране на региона, точно обратното на това, което неговите западни партньори очакваха от него. Той лансира "Сръбски свят", поставя под съмнение естеството на клането в Сребреница, наричайки го "голямо престъпление", но не и геноцид. Вучич нарушава стандартите, определени от Дейтънското мирно споразумение, води битки на изборите за Будва и Никшич в Черна гора, като открито подкрепя финансово и логистично своите представители в страната и по този начин възпрепятства демократичните процеси в опит да блокира преговорите за присъединяване на Черна гора към ЕС. В крайна сметка продължава да прави Запада на посмешище с гротескното разследване на съдебните власти (под негов пряк контрол) на терористичната атака в село Банска в Северно Косово (24 септември 2024).
Германия получи нова задача
Измаменият Запад има право да отмъсти на измамника и то чрез стриктно прилагане на нормите на международното право. Германия отново беше избрана да нулира ефектите от политиката на Вучич в региона. А германците са известни като хора, които не обичат да си губят времето.
Германия, заедно с Руанда и други страни, внесе Резолюцията за геноцида в Сребреница до Общото събрание на ООН. Резолюцията, която трябваше да бъде гласувана на 2 май т.г. (по последна информация дискусията е отложена за сесията на Съвета за сигурност на ООН след 6 май поради изпращане на основния текст за преработка) осъжда отричането на геноцида и прославянето на военнопрестъпниците, докато държавите призовават членовете на ООН да "запазят съдебно установените факти чрез образователни системи, за да предотвратят ревизионизма и повторението на геноцида".
Германски наблюдатели посочват, че инициативата за Резолюцията е резултат от дългосрочно лобиране от страна на сдружения в Сребреница, които пазят паметта на жертвите на геноцида. Това всъщност е опит за повторното ѝ приемане, след като беше блокирана от съюзниците на Сърбия в Съвета за сигурност на ООН през 2015 г.
И все пак възниква основателен въпрос: Защо вторият опит за приемане на този документ се прави точно сега, след девет години? Разбира се, отговорът е ясен. Става дума за отговорът на Запада към измамника.
Косово в Съвета на Европа
Резолюцията за геноцида в Сребреница не е единствената грижа на сръбския президент. На 16 април тази година, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа гласува в подкрепа на членството на Косово в Съвета на Европа и призова Съвета на министрите да приеме официално решение. Повече от две трети от присъстващите представители гласуваха за приемането на Косово, което е тежко поражение за дългогодишната сръбска външна политика, която по всякакъв начин се опитваше да убеди страните по света да не признават или да се откажат от признаването на Косово.
Окончателното решение по въпроса за членството на Косово в Съвета на Европа ще бъде взето от министрите на външните работи на членовете. Очаква се дискусията по тази тема да бъде в дневния ред на срещата на министрите, която трябва да се проведе в средата на май. Необходимият брой гласове за приемането на Прищина е почти сигурен - и то точно след гласуването на Резолюцията за геноцида в Сребреница на Общото събрание на ООН. Дали всичко това е просто стечение на обстоятелствата или Западът действа по предварително договорен сценарий? Преценете сами.
Представление в Пещер
Германският външен министър Анален Бербок посети Подгорица и очевидно призова Черна гора да свърши до лятото „домашното си“ от европейския дневен ред, „защото това би било силен сигнал към онези, които искат да попречат на пътя ѝ към ЕС“.
Специалният пратеник на Държавния департамент Габриел Ескобар подчерта, че САЩ подкрепят ускоряването на европейския път на Черна гора. Повече от очевидно е, че регионът се обеззаразява от токсичните политически дейности на Вучич.
За да се опита да спаси каквото може и да се представи на Запада като незаменим фактор, който все още има силата да контролира стабилността в региона, сръбският президент организира "военен спектакъл" в Пещерското плато (Пещер).
Генерал-майор Йозкан Улуташ, командващ КФОР (международните мироопазващи сили в Косово под ръководството на НАТО), също присъства на съвместното тактическо учение на сръбската армия, наречено "Вихър 24". Той несъмнено беше най-важният гост на Вучич. Единственият, който си струваше усилията. Всички останали фигурираха като символи на влиянието на президента в страната и в съседство. Имаше всичко, което обикновено се среща на панаири от този тип: жирафи, врабчета, модернизирани орли, супер чайки, дори комари самоубийци. Всичко това е недостатъчно Западът да се откаже да сведе Вучич до това, което всъщност е: измамник, дилетант и автократ. /БГНЕС
Борис Вукотич, анализ за хърватския вестник "Индех".
Вукотич е роден в Котор, Черна гора. Завършил е международно право и международни отношения в Юридическия факултет в Подгорица. Продължава образованието си в Edwards Language School в Лондон. Завършил е Дипломатическата академия на МВнР в Подгорица и магистърска степен по европеистика във Факултета по политически науки в Загреб.
Бивш консул на Черна гора в Хърватия, в периода 2017-2021 г. Сферата на неговите интереси са външната политика и международните отношения и преди всичко проблемите на сигурността, свързани с отговора на опита за промяна на глобалната геополитическа архитектура от Руската федерация и Китай и последиците от споменатата политика върху Балканския регион.
